Повечето терористи се вербуват в самата Европа.
Едно по едно започнаха да излизат имената на терористите, извършили атентата в Париж. Засега заподозрените са трима братя от Белгия, трима французи, един черногорец, един сириец и един човек от египетски произход. Братята са родени в Брюксел и са с белгийски паспорти. Един от французите е роден в Париж, родителите му са от Алжир (вероятно родени под френско знаме там, когато Алжир е бил френски протекторат). Черногорецът пък произхожда от нормална балканска държава, богата горе долу, колкото България. И това са само изпълнителите. Не е неразумно да предположим, че огромното мнозинство от организатори (вероятно няколкостотин души) са също предимно с европейски паспорти.
Ето защо в никакъв случай не може да твърдим, че атентатът е дело на мигранти и следствие на бежанската вълна. Да, вероятно част от терористите са били имигранти, но много ключови роли в терористичния акт са били изиграни от хора с европейско гражданство.
Тоест, колкото и да не ни е приятно да си го признаем, в Европа се развъждат терористи.
Многото безуспешни пътища за интеграция.
Преди да си повярваме за пореден път, че от утре тропаме по масата и с твърда ръка интегрираме успешно европейските мюсюлмани, не е зле да си припомним, че никой не знае как това може да стане със сигурност.
Например, Франция изисква от своите граждани да се съобразяват с определени основни принципи на републиката, без значение какво е тяхното лично мнение и убеждения (както е и в САЩ). Тези принципи са заложени в образователната система, която е всеобща, задължителна и безплатна. От друга страна, Великобритания е далеч по-космополитна и мултикултурна нация. Тя позволява на гражданите си да бъдат много различни, като сложната й система от частно и държавно образование не се опитва да налага насила нищо на никого. Например, англичаните гледат на френския закон, забраняващ забрадките в училище, като нарушение на личната свобода. От друга страна, французите смятат, че англичаните са прекалено толерантни. Германия пък има свои особености – религиозното образование. Следвоенната немска образователна система е била винаги силно повлияна от протестантската и католическата църква и през последните години се наблюдава и нарастващо влияние на Исляма.
Видимо от резултатите, нито един от тези подходи не е перфектен.
Общият корен на неуспеха.
Скромното ми мнение е, че общият корен на европейските опити за интеграция на мюсюлманите, се коренят в раздутата социална държава. Където и да отидем в Западна Европа, включително Скандинавия, неизменно ще видим една и съща гледка – гета с преобладаващо етническо население, в които се изливат колосални количества социални помощи, хората там са много често постоянно или за дълги периоди от време изключени от пазара на труда.
Тук е важно да споменем, че не трябва да се генерализира за всички имигранти – икономическата статистика показва, че в доста западни държави, значима част от имигрантите се интегрират в пазара на труда относително успешно като цяло. Но и този успех трябва да разглеждаме с резерви.
Първо, участието в пазара на труда в днешните развити икономики не е особено впечатляващо, дори сред местния етнос „кореняци“ – 56% във Франция, 60% в Германия, 62% във Великобритания, 64% в Холандия, 68% в Швейцария. Тоест, между всеки трети и всеки втори европеец над 15 години нито работи, нито търси работа. Участието в пазара на труда на повечето мигранти е около 10-20% под средното за местните в първо поколение, като постепенно се изглажда във второ и трето поколение.
Второ, неучастващите „кореняци“ често се изключват временно. Например, щедрите социални системи позволяват на един швед да си вземе почивка от година или две, след като напусне работа. Но това рядко се превръща в траен навик. Неучастващите имигранти, особено мюсюлмани, се изключват за постоянно. Това е особено валидно за жените – 2 от 3 мюсюлманки в Европа не участват на пазара на труда трайно.
Трето, навсякъде в Европа мигрантите успяват да се сегрегират и да си обособят квартали/гета за себе си. Често това се случва с активната подкрепа на държавата, тъй като политиците виждат в тях потенциални верни избиратели и им строят и предоставят държавни жилища (примерно, във Франция). Ислямът в тези гета заздравява корените си чрез икономията от мащаба, която построяването на една джамия там реализира. С други думи, една джамия би била много по-неефективна, ако мюсюлманското население е разпространено равномерно в страната, отколкото когато то е сегрегирано в отделни квартали и градове.
Четвърто, сегрегирани и изолирани от пазара на труда, тези хора лесно стават жертва на радикалния ислям. Асимилацията на мюсюлманите е практически невъзможна, докато две от три мюсюлманки в Европа не работят трайно, живеят в сегрегирани квартали, поддържат и разпространяват собствената си култура помежду си и сред следващите поколения (те възпитават децата). Именно сред тези жени и второ поколение младежи радикалните ислямисти най актовно търсят гнезда в Европа.
Пето, при такъв огромен брой потенциални обекти за лесно вербуване, ислямистите дори не трябва да се напъват особено. Реално, само с 0.001% на своя страна от цялото мюсюлманско население на Европа, тези хора могат да водят война срещу целия континент.
Какво да се направи?
Ако допуснем, че мюсюлманите са по-рискова група (което е вярно, дори чисто статистически), то има два очевидни сценария, за да се намали този риск. Първият е да не ги допускаме изобщо в държавите си. Това е противконституционно в (почти) всички развити държави и на практика почти неприложимо, тъй като отваря вратите както към огромни допълнителни държавни разходи за разузнаване и миграционен контрол, така и към религиозни преследвания.
Вторият подход е да не им се позволява да станат толкова лесни потенциални обекти за вербуване от страна на фундаменталистите. Като за начало, може да се спре заселването на етнически малцинства в отделни квартали, гета и дори градове. В Източна Европа това често става като се толерира незаконна собственост на определени места. Например, в България циганите по естествен начин се струпват в махалите, където кметове и държавна власт позволяват незаконно строителство и дори оказват натиск върху снабдители на електроенергия, вода и даже парно да предоставят безплатни услуги (за щастие, частните електро- и водо-снабдители успяват в някаква степен да намалят тези вредни тенденции). В Западна Европа целенасоченото сегрегиране е държавна политика - правителствата строят цели гета с цел „социално“ настаняване на мигранти.
Трябва постепенно да се намалят разходите и политиките на социалната държава, които позволяват на човек да прекара години наред, ако не и целия си живот, без да работи. Близо до акъла е, че за един ислямски фундаменталист е по-лесно да вербува мюсюлманин (или дори немюсюлманин) в европейска държава, който по цял ден не работи и си стои в сегрегирания квартал, отколкото на мюсюлманин, който излиза сутрин в 8 за работа и се прибира вечер в 20 часа и има редовни доходи. Разумно е и да се наложат някакви ограничения на офшорните и дори държавни капитали с цел инвестиция в храмове и религиозно образование. Ако някой желае да построи джамия, то няма нужда да прикрива самоличността си. Днес е широко разпространено в Европа парите за религиозни училища и джамии да преминават през навързани като свински черва фондации и религиозни организации.
Според мен, първопричината за тероризма е в неразумната външна политика на Европа, САЩ и Русия към Близкия изток и Африка през последните около 100 години. Насилственото чертаене на изкуствени граници, насилственото поддържане на държави чрез инсталиране и сваляне на диктатори, празните надежди за обединение на нации, които се мразят от хиляди години запали огромна омраза сред местните народи. Но това е повод за друга статия и много по-сложен проблем за решаване, в чиято материя не се чувствам особено компетентен.
Вторичните причини и способстващи условия обаче могат да бъдат намерени в самите икономически политики на развитите страни – мутиралата социална държава, замислена от политиците като инструмент за развъждане на послушни избиратели, но превърнала се в машина, произвеждаща изолирани и капсулирани етнически и религиозни малцинства в сърцето на Европа. От своя страна, хора от тези малцинства са лесна плячка за вербуване от ислямистите. И тъй като вече са отгледани второ и трето поколение с европейски паспорти и образование, то ефективното решение може да бъде насочено единствено към основата – самите псевдосоциални политики.
*Всяка прилика с действителни лица и събития в българските цигански гета НЕ Е случайна
Източник: www.offnews.bg