Мнозина смятат, че със забраната на земеделския съюз и екзекуцията на неговия лидер Никола Петков на 23.09.1947 г. се слага край на парламентарната опозиция на оформящия режим от болшевишки тип у нас. Това може да се приеме за достоверно, но само отчасти. Факт е, че червената диктатурата се засилва, а противостоящите й редици силно оредяват, но в парламента все още остават шепа социалдемократи – опозиционери, начело с главния секретар на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) Коста Лулчев. Тяхното присъствие и позиция боде в очите на болшевишкото мнозинство и властта търси подходящия повод да се разправи със социалдемократите.
През лятото на 1948 г. наместниците на Сталин у нас го намират. В самолета излетял от Варна за София на 30 юни 1948 г. попада д-р Георги Петков със жена си Цанка Бобева. Машината е отвлечена от полковник Михалакев и каца в Истанбул. Д-р Петков тръгва да се връща за родината, но на гарата го информират, че на 1 юли 1948 г. парламентарната група на БРСДП (о) е арестувана. За България заминава с влака само жена му д-р Цанка Бобева, тъй като синът им е останал сам в гр. Варна. След завръщането си тя набързо е интернирана в с. Камбурово, Омуртагска околия. С помощта на бившия министър-председател на Франция Леон Блум, Петков отива в Париж, където възстановява БСДП (о) в изгнание, участва в учредяването на Социалистическия интернационал през 1951 г. във Франкфурт, а от 1955 г. до смъртта си ръководи издаването на в. “Свободен народ“ , който се печата във Виена.
Два месеца депутатите от парламентарната група на социалдемократите в опозиция са подложени на мъчения в ареста, без да се взема предвид тяхната неприкосновеност като народни представители. Едва на 01.09.1948 г. VI-то ВНС дава съгласие те да бъдат съдени. Последния социалдемократ, на когото свалят имунитета на 03.09.1948 г. е Крум Славов, макар той да е отдавна арестант.
Процесът срещу ръководството на БРСДП (о) започва в навечерието на честването на годишнината от Октомврийската революция. В центъра му стои, разбира се, една присъда под № 978А от 15 ноември 1948 г., с която съдебния състав с председател Константин Унджиев и членове Цвятко Цветков и Радослав Дончев, с участието на прокурора П. Петрински и зам. прокурора П. Спасов признава подсъдимите социалдемократи, начело с Коста Лулчев, в това число и д-р Георги Петков – намиращ се в неизвестност за виновни че:
“през времето от 1945 до 1948 г. на различни места в страната пред събрания и между свои съмишленици устно и чрез печатния орган “Свободен народ” съзнателно и организирано разгласявали клеветнически и неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта изобщо или към някой неин орган или да внесат смущение в обществото...”
“ по същото време и по същия начин давали преценки и разгласявали факти и обстоятелства, които са от естество да увредят добрите ни отношения с приятелската нам страна СССР, както и да уронят престижа на последния в лицето на българския народ...”
“по същото време и място и по същия начин разгласявали неверни слухове, съобщения и твърдения, които са от естеството да внесат смущение в стопанския живот и да създадат недоверие към стопанските мероприятия на властта.....”
“по същото време и място подбуждали и увещавали селяните да не изпълняват нарядите, като са насъсквали същите да крият произведените от тях продукти и не ги предават на властта......”
“през есента на 1947 г. в страната се опитали да възстановят като ръководители под каквато и да било форма БЗНС (Н. Петков), забранен и разтурен със закон – ДВ, бр.199/28.08.1947 г., поради което на основание чл.5 от Закона за забраняване и разтуряне на БЗНС (Н.Петков) и всичките му поделения и секции и във връзка с чл.чл.98 /чл.1 от ЗЗНВ/ ал. 51 п.1 ........... ги осъжда както следва:... за подсъдимия д-р Георги Петков доживотен строг тъмничен затвор... Коста Лулчев 15 години строг тъмничен затвор…..”
След години д-р Петър Дертлиев също подсъдим по този процес казваше, че инквизициите, на които са били подложени като следствени са били така жестоки, че всички мислели, че ги очаква смъртна присъда. „Когато чухме, че ни чакат дълги срокове затвор, направо ни идваше да прегърнем съдията“, споделяше той. А какви са били действията на насилниците говори фактът, че Коста Лулчев и Атанас Москов попадайки, заедно с други арестанти в една камионетка, успели да се познаят само по гласовете.
Във връзка с навършващата се през ноември 70 годишнина от срамния процес, организиран от комунистите срещу Коста Лулчев и ръководството на БРСДП (о) предлагам текста на трудно достъпна статията от преди половин век. (Статията можете да прочетете тук: http://svobodennarod.com/views/item/6092-unishtozhavaneto-na-demokratziyata-v-balgariya-ot-komunistite.html ).
Тя е на един от подсъдимите, получил най-високата, доживотна присъда – проф. д-р Георги Петков. Посветена на съдебния фарс в името на революционния терор.
Вината на автора на тази статия била толкова голяма, защото в дните преди поредната годишнина на Октомврийската революция в СССР, когато се открило заседанието на процеса против социалдемократите, той не бил във властта на тираните.
Георги Петков не сменя своите идеи в емиграция и продължава борбата за свобода и демокрация, чиято основа вижда в наличието на откритост на дебатите в условията на многопартийна система. Дали днешната пропагандна буря срещу самата партийната система у нас няма да се окаже злокобно ехо от онези времена, когато “целокупния” народ считаше, че ще се избави от неволите и ще поеме пътя на прогреса като ликвидира “лошите”, които властниците му сочеха и предаде управлението в ръцете на една единствена партия с главно “П”.
Нещото, по което сегашното разрушаване на политическата система у нас се различава от миналото са рафинираните методи за въздействие, свързани с новите технически средства и влиянието им сред хората, а общото навярно е, че и тогава и сега на мода е “Биг Брадър”, тогава като реалност, сега като шоу и опиум за масите.