Всъщност 13 май би трябвало да бъде празник в Бразилия. На тази дата преди 125 години в Бразилия официално се отменя робството. Но то не изчезва - през 2012 година в Бразилия от робство са били освободени 2 849 души.
Наскоро в град Мараба, щата Пара, следователи от министерството на труда се натъкнаха на ужасяваща картина - открити бяха 150 души, живеещи в колиби от слама и пластмасови чували. Препитавали се с предаването на метални отпадъци. Сред тях имало и малолетни. Тези хора живеели при ужасяващи условия - без тоалетни и течаща вода, за пиене използвали водите на близка замърсена река. Предаваното желязо било претопявано в нелегални доменни пещи, собственост на отделни мафиотски групировки. „Не бяхме виждали подобно нещо”, споделя местен прокурор. Трите фирми, участници в схемата, са осъдени да платят големи глоби и са задължени да обезщетят своите обезправени работници.
И днес в най–голямата и просперираща страна в Латинска Америка се случват подобни неща. На захарни плантации, големи строителни обекти, кланици и земеделски стопанства все още се срещат хора, работещи като роби. Най–много случаи на робство има в северната част на страната. Криминални групировки използват робския труд на местни народностни групи и изсичат джунглата. През 1995 година бразилското правителство призна, че в страната съществува нова форма на робство. Оттогава насам властите се освободили 44 000 души, които са били третирани като роби.
Имигрантите–роби
Акция на полицията срещу незаконна експлоатация на човешкия труд
Междувременно правителството затегна мерките, но в отдалечените провинции едрите земевладелци все още командват положението. Във времето на икономически подем в Бразилия нараства и търсенето на евтина работна ръка. Десетки хиляди боливийци, перуанци и парагвайци работят в Бразилия при мизерни условия срещу минимално заплащане. В същата категория попадат и много бежанци от Хаити. Всичко това напомня за отдавна отминали времена, когато милиони са били докарвани с кораби от Африка в Бразилия за принудителен труд. В продължение на 3 века африканците и местното индианско население са третирани като роби по плантациите за захарно цвекло, кафе, какао, памук и каучук, но така също и като дървосекачи или търсачи на минерали.
Макар епохата на колониализма отдавна да е приключила, и днес в Бразилия са живи някои от предразсъдъците и предубежденията от онова време. Повечето тъмнокожи бразилци, наследници на някогашните роби, и днес работят като домашни прислужници или стават жертва на насилие по улиците. Повечето затворници в Бразилия са от същата социална група. И все пак Бразилия бележи напредък - с помощта на специална правителствена програма за достойно заплащане много хора започват нов живот, скъсвайки завинаги с робския труд от сутрин до мрак.