Национално представителните работодателски организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), които координираха протеста в подкрепа на реформи в енергетиката, състоял се на 26 юни 2015 г., изразяват своята благодарност към всички мениджъри, работници и служители от протестиралите повече от 1250 предприятия в 76 населени пункта от страната. Тези над 170 000 души показаха забележително гражданско чувство и са пример за обществена солидарност по съдбоносен за българската икономика въпрос.
Още един път подчертаваме, че протестът на 26 юни 2015 г. беше първо „ЗА“ реформи в енергетиката и след това „ПРОТИВ“ узаконения грабеж, разхищенията, злоупотребите, кражбите и лошото управление в отрасъл „Енергетика“. Той по никакъв начин не може да се интерпретира като насочен срещу правителството или управляващото парламентарно мнозинство.
В този смисъл, изразяваме своето недоумение от доста прозрачните манипулации и спекулативни интерпретации на данните от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), относно намаляването на товара на електроенергийната мрежа в Р България по време на протеста. Самите данни на ЕСО показват по недвусмислен начин, че товарът в мрежата е паднал със 160 МВт, което илюстрира красноречиво мащаба на протеста. Изявленията на представители на ЕСО, както и на някои медии, че „електроенергийната мрежа не е усетила протеста“, са несъстоятелни опити да се заблуди общественото мнение. Нещо повече – те са ненужни и вредни, предвид характера и целите на протеста.
Уважаваме свободата на словото и правото на независима редакционна политика на медиите. Именно поради това, не можем да отминем с лека ръка факта, че някои средства за масова информация, които с усърдие убеждаваха публиката, че протестът е „незабележим“, имат специфични интереси в отрасъла под формата на рекламни договори с производители на електроенергия от ВЕИ, както и с други производители и търговци в сектора, пряко засегнати от протеста на 26 юни 2015 г. Като познаваме основателната чувствителност на медиите към конфликтите на интереси в държавната администрация, изпълнителната, законодателната и съдебната власт, ние се обръщаме към тях с призив за по-голяма обективност при отразяването на първостепенни обществени дискусии, каквато е тази за цената на електроенергията за индустрията.
Отговорно заявяваме, че заравянето на главите в пясъка не е пътят за нормализиране на положението в изпадналия в тежка криза отрасъл „Енергетика“. Узаконеният грабеж и безобразният мениджмънт също не могат повече да продължават под лозунга „Да спи зло под камък!“. Злото отдавна е излязло на бял свят и нанася тежки щети на българската икономика за сметка на ЦЯЛОТО общество. Необходими са незабавни реформи, а не унищожаване на цели промишлени отрасли в интерес на отделни, привилегировани, непазарно работещи производители и търговци.
В случай, че в общественото говорене надделее „лобито на единия милиард лева“, ограбвани, открадвани и прахосвани ежегодно в BG-енергетиката, и това стопира или забави предлаганите от нас и предприемани от Правителството реформи, си запазваме правото да ескалираме протестите във всички разрешени от закона форми.
ЕНЕРГИЙНА МИТОЛОГИЯ
В обществото упорито се внушават и налагат няколко мита, внушенията на които са дълбоко неверни и, в крайна сметка – непочтени.
Мит №1: „Досега битовите потребители са плащали „лъвския пай“ от ценовата добавка „Отговорност пред обществото“, а вече и индустрията „ще трябва да се бръкне“.
Това твърдение е изцяло лъжливо! Битовите потребители никога не са плащали подобна ценова добавка. Тя винаги се е плащала от индустриалните потребители. С актуалното предложение на КЕВР (ценовата добавка да се увеличи с около 120 на сто) електроенергията за индустрията ще се оскъпи с около 20 на сто. Подобно увеличение е убийствено за промишлеността и ще бъда платено от цялото общество, включително и от битовите потребители. Особено тежко отражение ще има това увеличение върху отраслите, които работят в силно конкурентна среда на международните пазари.
Мит №2: „Протестират само едрите индустриалци, които ще бъдат компенсирани чрез нова наредба“ (друг митичен документ, който за краткост ще наричаме „Наредбата“).
Това твърдение също е злонамерена заблуда, която цели да поведе обществото в напълно погрешна посока. Ако изключим университетите и големите болници, в реалната икономика у нас трудно ще се съберат 200 големи предприятия, съгласно европейските стандарти. В протеста участваха над 1250 предприятия, което ясно показва, че това е действие на цялата индустрия, а не на неколцина най-големи потребители.
Не по-малко подвеждащо е и твърдението, че цените на електроенергията за индустрията ще бъде компенсирана с т.нар. „Наредба“. Истината е, че с „Наредбата“ ще бъдат коригирани цените за ограничен брой предприятия, които работят в сферата на енергоинтензивни производства. Всички останали ще трябва да се оправят и да оцеляват при новите цени на тока за индустрията. Между тези „компенсирани“ предприятия няма да има нито едно от машиностроенето, електротехническата, електронната, шивашката, дървообработвателната, мебелната индустрия и т.н. Цялата машиностроителна индустрия, цялата шивашка индустрия, както и ред други производства у нас работят изключително на международния пазар в много силно конкурентна среда. Драстичното вдигане на цената на тока ще срине конкурентоспособността им. Това ясно показва, мащаба на удара, който ще се нанесе на цялата промишленост, ако не се промени предложеното решение.
Впрочем, големите консуматори, които ще могат да се възползват от разпоредбите на „Наредбата“, в мнозинството си също няма да могат да достигнат нивата на цена на тока, с които в момента се спекулира, поради прогресивната скала, заложена в „Наредбата“.
Мит №3: „Цената на електроенергията не е функция на размера на заплатите в енергетиката“.
Високите заплати в пазарната икономика се дават за добре свършена работа. А състоянието, в което се намира енергийната ни система, доказва систематичната липса на сериозна ангажираност и активност от страна на отговорните институции и организации за предлагане на подходящи решения за нейното оздравяване, гарантирано именно от монополното им положение. Лекарството за това е прозрачност в дейността и обществен контрол, а не демонстриране на недосегаемост и неглижиране на очевидните заплахи за българската икономика.