„Има голяма опасност силно земетресение да удари България на 22-23 август. Това прогнозира изтъкнатият физик проф. Страшимир Мавродиев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките (БАН).”
Тази новина обиколи медиите и стресна много хора, впечатлени от титлата и местоработата на Мавродиев. За по-сигурно някои се допитаха до врачки, които „нито потвърдиха, нито отрекоха” прогнозата на учения. Почти никой не обърна внимание на други учени от БАН, на които трусовете са им тясна специалност, че се възмутиха от „точността” на прогнозата на своя колега. „Той никога не е познавал земетръси.”
Е, кошмарната нощ мина, но не очакваме професорът да си посипе главата с пепел. Разбира се, той може да се оправдае с едно изречение в края на съобщението, че поради липса на средства и нежелание от властите да финансират пилотния му проект, неговите изчисления не са съвсем точни.
На какво обаче разчитат подобни специалисти и екстрасенсите, които ги сърбят разни части на тялото и предричат къде, кога и с каква сила ще удари труса. Очевидно разчитат на късата памет и на страховете.
За „точността” също е важна честотата на „прогнозите”. София и голяма част от България са в земетръсен район. Малки или по-големи трусове са се случвали и ще се случват. И тогава медиите услужливо вадят по някой „учен” или оракул, който бил познал.
Нищо, че в 99% не уцелват. Всъщност никой нищо не познава и засега сеизмолозите разчитат на статистика, тъй като има приблизителна цикличност в трусовете в сеизмични райони. Проф. Мавродиев си избра пълнолунието, тъй като нашия спътник също оказвал влияние върху магмата на Земята.
Това обаче не означава, че не са нужни средства за изследване и че проф. Мавродиев е лош учен. Просто е избрал този не особено почтен и дори доста нездравословен начин да обърне внимание към проблема с ниското финансиране на БАН. След като властта обрича българската наука на мизерно съществуване, що пък да не я стреснем малко. Само че властта, особено тази, е сляпа и глуха. Потърпевши са хората, всекидневно стресирани от бедност, монополи и тотална простотия.