Вчера от съда в Страсбург долетя за някой изненадваща, за други не толкова, новина – България е осъдена за втори път в Европейския съд за думи изречени от Цветан Цветанов, в качеството му на вътрешен министър и вицепремиер на републиката. Проблем нямаше да има, ако за „приказките” си Цветанов плащаше обезщетенията от собствения си джоб. Европейските и българските закони, обаче, сочат, че за действията и изявленията на представителите на администрацията и съдебните органи, отговаря държавата, която, на практика, няма възможност да търси регресна отговорност на провинилите се. Оказва се, че всеки властимащ може да си раздава морални присъди, без да носи персонална отговорност, а сметката ще се плати от държавния бюджет, сиреч от народа.
44 000 от европейската валута по делото „Гуцанов” и още 5 000 по делото на бившия шеф на полицията в Бяла Слатина Тони Костадинов, са задълженията на държавата за двукратно нарушената презумпция за невиновност от Цветанов.
Мотивите на Съда в Страсбург и по двете дела са следните:
По делото ”Гуцанов” ,съдът констатира, че арестът е продължил неоправдано дълго и е свързан с нарушение на неприкосновеността на дома и на личния живот. ЕСПЧ намира, че ищците са били подложени на нечовешко и унизително отношение от органите на реда по време на ареста и с тези действия на специалните части е нарушена презумпцията за невиновност, установена в чл. 6, параграф 2 от Европейската конвенция за човешките права. Съдът се мотивира и с това, че коментарите, направени от министъра на вътрешните работи в деня след ареста на г-н Гуцанов и публикувани в пресата в момент, когато случаят е предмет на интензивен обществен интерес, са отишли отвъд простото предаване на информация, нарушавайки презумпцията за невиновност.
Съдът е преценил, че изявления на министър-председателя Бойко Борисов и тогавашния главен прокурор Борис Велчев, за разлика от изказвания на вътрешния министър Цветан Цветанов (към датата на ареста на Гуцанов), не са били в нарушение на текстовете от Европейската конвенция за човешките права и държавата не е отговрна за тях.
По делото на Тони Костадинов, ЕСПЧ отсъжда, че Цветанов е бил длъжен да предприеме необходимите мерки, за да не внушава на широката общественост, че жалбоподателят активно си е сътрудничил с престъпната група, извършвала банкови обири и такива от различни търговски обекти.Съдът намира, че така е било създадено впечатлението, че жалбоподателят е сред най-влиятелните членове на престъпната група, извършила няколко крупни кражби.
В продължението на поредицата „Презумпцията за невиновност, има ли я или я няма?”, ще ви запознаем с мотивите на жалбите в Страсбург подадени по същия повод от Е.Масларова, Н.Цонев, Пламен Стоянов – Дамбовеца, Алексей Петров и други граждани, почувствали се ощетени и унизени от думи и дела на управляващите.