Ако правителството се задържи на власт, трябва да осигури ново финансиране за 5 милиарда лева в рамките само на 15 месеца. Това означава, че всеки български гражданин ще дължи по над 100 лева, изчислява икономистът Георги Ангелов във в. "Сега". Сумата е твърде сериозна за мащабите на България, чиято икономика произвежда под 80 милиарда лева годишно, а срокът е повече от кратък за набиране на такива финансови ресурси. Наред с редовните емисии на държавни ценни книжа (ДЦК), с които покрива свои задължения, правителството наскоро обяви, че тази година ще изтегли до 360 млн. евро заем от германски банки, за да попълни фискалния резерв и да може да посрещне значителни дългови плащания през 2014 г.
Според официалната прогноза на Министерството на финансите тази година държавата трябва да погаси общо около 3 млрд. лв., през 2014 г. - около 2 млрд., а през 2015 г. - 3.3 млрд. лева. Т.е. 5 млрд. лв. до края на 2014 г., или общо 8.3 млрд. лева за 3 години.
Следващото голямо плащане по външния дълг е на 15 януари 2015 г., когато е падежът на глобалните облигации с номинал 1 086 351 000 долара с лихва 8.25%, емитирани от ексминистъра Милен Велчев преди 12 години. Парите за този падеж трябва да се осигурят през 2014 г. Наред с рефинансирането на стари дългове с нов дълг ще трябва да се финансира и планираният дефицит в държавния бюджет. Финансовото министерство вече обяви, че възнамерява да заложи дефицит от 1.8% от БВП, или около 1.46 млрд. лв.
Търсенето на финансов ресурс назаем се затруднява от несигурната политическа и икономическа среда, която може да накара инвеститорите да искат по-висока цена за предоставянето на такъв ресурс.
Високият размер на дълга и дефицита ще бъде основна тема при предстоящите дебати по проектобюджета за 2014 г. "От макроикономическа гледна точка трябва да се върви към намаляване на дефицита, така че да не се товарят бъдещите поколения с нови дългове. Това означава събиране на приходите и ефективни разходи", коментира Владислав Горанов от ГЕРБ. Според него при актуализацията на бюджет 2013 се е получило обратното. Според икономиста Емил Хърсев ще е пагубно, ако управляващите се поддадат на натиска за по-щедра социална политика и вдигане на стандарта на българите чрез трупане на дълг.\СД