Правителството на ГЕРБ бе най-некомпетентното

22 March 2013

Добрата новина от оставката е, че има шанс за честни избори

Велин Джиджев е роден на 21 януари 1988г. Завършил е Американския колеж с отличен успех. Той е магистър по политически науки и политическа икономика в London School of Economics и бакалавър по мениджмънт в University of Warwick - Ковънтри, Великобритания. В момента той е управител на „Скай Клуб“ ООД за отглеждане на лозови насаждения и винопроизводство. Владее английски, немски и испански език. Той е най-младият член на ръководството на партия „Свободен народ“.

Как ще коментирате оставката на ГЕРБ?

В оставката на кабинета и вероятните предсрочни избори има 2 добри и една лоша новина. Първата добра новина е, че ГЕРБ слиза от власт. Това беше може би най-некомпетентното правителство, което ни е управлявало през последните години. Но по-страшното е, че със силовите си методи, институционалния рекет и укрепването на монополите то ни отдалечи от демокрацията и в това отношение ни върна назад в развитието на страната. Втората добра новина ще бъде ако Цветан Цветанов не е на поста вътрешен министър по време на парламентарните избори. Това ще увеличи шансовете за по-честни избори като му ограничи властта и полето за действие. Лошата новина е, че от разклащането на правителството и всички тези събития през последните дни ще загуби допълнително икономиката ни. Но тя и без друго е срината, така че ще трябва да преглътнем и това. Важното е след изборите в новия парламент да влязат поне няколко депутати, които няма да предадат идеите си и гласовете на хората, както направиха абсолютно всички настоящи парламентарно представени партии. В това отношение дори и малката промяна е важна, защото стабилните основи се градят стъпка по стъпка.

Преди тая оставка Симеон Дянков си тръгна. Случайно ли е?

Симеон Дянков трябваше да си подаде оставката, преди да бъде уволнен. Това беше просто замазване на очите, бушонът, който трябва да спаси системата, тоест правителството. Казано с други думи, махането на Дянков няма да доведе до смяна на политиката, която водят Бойко Борисов и Цветан Цветанов по никакъв начин. Оставката на Дянков е по-скоро символ и признак за разпад и нестабилност на самото управление.

Вие свързвате пряко икономиката с националната сигурност. Как ще го обясните?

Стабилността на една страна в модерното време днес в ХХІ век идва най-вече от икономиката. Виждаме, че всички силни страни по света, имат силна икономика. Най-ясен пример за това са САЩ. Стабилност на икономиката в държавата като цяло до обикновеното домакинство. Обикновеният човек се чувства сигурен, когато може да си позволи нещата от първа необходимост, за да може да има лична сигурност.

Народните бунтове от 1997 г. и сегашните имат една натрапваща се разлика. Тогава имаше политическа сила, която протестиращите припознаха за ракета носител на своите надежди. Днес няма такава политическа сила. Как недоволните граждани ще стигнат до правилния адресат, до партиите, които могат да преведат естественото недоволство в политически решения?

На тези протести това им е хубавото. Хората не допуснаха политически партии, които да яхнат недоволството. А това означава, че протестите са истински, а не манипулирани. То показва, че хората започват да се събуждат и това будно гражданско съзнание формира една средна класа, която изразява и мисли в интерес на нацията като цяло. Така всеки човек, мислейки и борейки се за себе си мисли и се бори и останалите. Това е един от признаците за едно развито общество. В западните страни гражданските общества, които са изключително силни и които имат думата и имат силата и възможността да изказват желанията на хората. Докато в България всичко се контролира от партиите независимо какво мислят гражданите, които са ги овластили. Време е у нас гражданите да имат собствена инициатива и да им се даде възможност те да казват искат ли промяна, а не някой отстрани да им диктува и да чакаме някой да ни оправи. Никой няма да ни оправи, ние сами трябва да си помогнем, сами да си подредим държавата така, както бихме искали да изглежда. А това, че на партиите им е трудно да канализират и да яхнат вота, нас от партия „Свободен народ“ не ни притеснява. Не сме тръгнали да се занимаваме с политика на всяка цена, за да вземем някаква власт и да получим нещо. Много от нас се занимават с тая работа по необходимост. Всеки трябва да положи някакви усилия, за да излезем в правилната посока.

Една от важните цели на партия „Свободен народ“ е свобода за предприемачеството и нормални условия за средния и малкия бизнес, гръбнака на средната класа. Защо според вас толкова години у нас не успя да се създаде стабилна средна класа?

Това е сложен въпрос. От една страна, проблемът идва от там, че въпреки че законите са замислени и звучат добре, те не се спазват и не се изпълняват. Изпълнителната власт е абдикирала от проблемите на суверена, на хората, които са ги избрали. И успоредно с това виждаме слабост, меко казано, в съдебната система. Всичките три власти, че и четвъртата – медиите, реално не изпълнява функциите, които трябва да изпълни. Може би това е в основата на липсата на развитие и на създаването на средна класа.

Като че ли по отношение на монополите особено се чувстват недъзите на съдебната система. Какво трябва да се направи, за да бъдат контролирани ефективно монополите?

Ето тук е проблемът. Защото колкото и да протестират хората, много трудно могат да контролират монополите. Това е работа на държавата. Не само да ги контролира, но и да пречи да се създават там, където не би трябвало да ги има. Това е въпрос и за националната сигурност и на службите, които работят за нея.

А кой ще контролира контролиращите, които често се изкушават? Или може би хората там би трябвало да се сменят по-често?

Смяната на хората не е решение. Трябва да има приемственост, а тя липсва. Ние сме свикнали да отричаме миналото, да не се учим от грешките си и да рушим всяко нещо, което е започнато преди нас. Необходим е по-сериозен контрол, по-будна съвест и тя ще дойде от всеки, който си върши работата и е отговорен към хората, които са го назначили. С апатия няма да се промени нищо. Всеки трябва да свърши това, което работи в ежедневието си. И така всяка частичка от населението, ако работи в една посока, то цялото ще е много по-голямо от съставните части.

Може би започваме да схващаме смисъла на изречението „Икономиката, глупако!“, което бе водещо в кампанията на Клинтън и с което той спечели изборите. Като най-младия член на ръководството на партия „Свободен народ“ и учил в Англия, вие имате съвременна визия за нещата. Откъде трябва да се почне, за да вървим напред?

Не е лесен въпрос. Има много неща, от които трябва да се започне, но кое да е първото? При всички положения обаче трябва да се работи в перспектива, с ясна визия в каква държава искаме да живеем. До момента повече от 20 години ние нямаме стратегия как да станем по-добре. Поставяме си краткосрочни задачи – влизане в НАТО, в Европейския съюз, в Еврозоната. Но това са средства, не са цели. А целта е една от 1989г. насам – увеличаване на личните свободи и повишаване на стандарта на живот. В момента липсват здрави основи да се гради държавата. И ако трябва да спомена нещо конкретно, което трябва да се направи като начало – това е изборният кодекс. Това бе едно от важните решения, които подписаха над 30 партии и организации по инициатива на вестник „Свободен народ“. Внесохме нашите искания в Министерския съвет и представителството на Европейската комисия в България. Не очакваме резултат, но ние сме заявили нашата позиция.