"Някои медии в България симулират медийна свобода, има порочна практика на натиск върху журналистическата им дейност", заяви посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер. На конференцията "Свобода и многообразие на медиите, организирана от движение "ПанЕвропа - България" и фондация "Конрад Аденауер", посланикът отбеляза че системата не работи, а успоредно съществува и сериозна автоцензура.
Важно е медиите да осветляват кораба на управлението от различни гледни точки, както и да поставят под съмнение неговите действия,посочи посланик Хьопфнер. Броят на медиите в България е впечатляващ, но при внимателно вглеждане могат да се открият тенденции, които създават загриженост. Собствеността в медийните компании е в ръцете на няколко души, често пъти тя е непрозрачна, затова в България има само привидно разнообразие на медиите". Той констатира, че водещо място заемат определени скандали, а други се подминават, и то в определени медии, част от една и съща медийна група, редовно оркестрирани "отгоре", а отделният журналист не може да влияе на процеса."Има случаи, в които не можем да си обясним защо дадена личност е придобила определена медия и откъде има парите за това", посочи посланикът.
87% от допитаните в едно скорошно изследване за България смятат, че оказваното влияние върху съдържанието на медийните материали е обичайна практика. За платените публикации запитаните смятат, че има и такава практика, а потърпевшите са, например, по-малките партии - техни членове се оплакват, че им се налага да плащат за всяко интервю. А някои частни компании предпочитат рекламата за тях да е под формата на статии и това се прави, макар,че публиката в случая е подведена.Подобна практика е забранена в Германия, подчерта Хьопфнер.
България е слязла по ниво на медийна свобода в проучване на "Репортери без граници" от 37-мо място през 2007 г., когато е приета в ЕС, на 87 място днес, от общо 187 държави. С този резултат България се нарежда на последно място в страните от ЕС, припомни посланикът. Младите хора, които протестират настояват и за пълна и качествена информация, което е право на всеки човек. "Въпросът ми е: какво може да се направи и от кого, за да се подобри ситуацията при медиите и отговорът ми е - държавата, подчерта Хьопфнер. Държавата обаче не може да играе неограничена роля за плурализма в медиите, но може да приложи ефективни правила и законодателство, смята той. В Германия веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, вида и размера на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено". В България такава практика би била похвална.
За всичко това отговорност носят и самите журналисти, и гражданското общество, защото Етичният кодекс често е нарушаван, каза Хьопфнер. "Олигархичните кръгове имат навик да контролират медиите и така да защитават своите икономически интереси, смята той. А свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите".
В конферецията участваха ръководители на водещи медии, журналисти, медийни анализатори. Сред тях бяха Венелина Гочева, Силвия Зурлева, Петьо Блъсков, Валери Запрянов, Бойко Василев, Радомир Чоалаков и др/СД