На 17 септември Източноправославната църква почита християнската светица София и трите и дъщери - мъчениците Вяра, Надежда и Любов. Според преданието тя била благочестива християнка, която след овдовяването си посветила всичките си грижи на своите невръстни дъщери. В деня на смъртта им съответно се отдава почит на добродетелите, които ни крепят – мъдростта, вярата, надеждата и любовта. Заради привързаността си към християнството св. София и трите ѝ дъщери на 12, 10 и 9 години са жестоко наказани от римската власт по време на гоненията срещу християните.
Най-разпространеното предание разказва, че в началото ІІ в. в Рим живяла благочестива жена-християнка на име София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнските добродетели Вяра, Надежда и Любов. Майката ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Те не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито.
Областният управител Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да му ги доведат веднага. Когато те застанали пред него, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изпитание. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но момичетата останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко, а майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време.
Най-напред императорът заповядал да я подложат на мъчение Вяра. Съблекли я и започнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да й отрежат гърдите, да я поставят върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло. Тя останала невредима. Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.
После императорът заповядал да подложат Надежда на ужасни изтезания. И нея царските слуги съблекли и били най-немилостиво. Хвърлили я в огън. Окачили я на дърво и стъргали тялото й със железни нокти. От тялото на мъченицата падали живи късове. Кръвта се леела на струи. Но лицето й сияело с неземна усмивка. Изтърпяла толкова люти страдания, мъченицата засрамила мъчителя с това, че той не бил в състояние да победи търпението на една малолетна девойка. Разяреният Адриан заповядал да хвърлят Надежда в кипящ котел с масло и смола. Спасителят я запазил невредима. Победен от тая девица, Адриан произнесъл най-после присъдата: „Надежда да бъде посечена с меч.”
Императорът започнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Нищо не поколебало любовта на момичето към Господа Иисуса Христа. Тогава Адриан наредил да я разтегнат на колело за мъчения и да я бият с тояга. Девойката понасяла търпеливо безчовечните изтезания. Разтегнатото й тяло, членовете на което излезли из своите стави, се покрило с кръв. Земята се напоила с кръвта на мъченицата. Адриан заповядал да запалят пещ. Като я посочил на Любов, казал: „- Девойко, само кажи, че почиташ богиня Артемида, и аз ще те освободя! Но ако не кажеш това, веднага ще изгориш в тая разпалена пещ!” На тая заплаха момичето отговорило: „- Велик Бог е моят Иисус Христос. Артемида и ти с нея ще погинете!”
Озлобеният мъчител заповядал да хвърлят Любов в пещта. Но мъченицата доброволно влязла в нея. Ходела из нея и пеела хвалебни песни на Твореца. След това излязла от пещта здрава и радостна. Мъченията продължили. Царските слуги забивали в тялото й железни свредели. Но Бог я запазил и при тия мъчения. Императорът, закоравял мъчител, без да се трогне от станалите чудеса, издал присъда: „Любов да бъде обезглавена. ”
Императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и тя на гроба им, като също е погребана при тях.
Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Това станало през 126 година. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Името на българската столица София, макар че чества този ден като свой празник, не произхожда от името на светицата. То идва за първи път в началото на 14-и век от късноантичната катедрала „Света София“, разположена на възвишение извън източната порта на стените и даваща облик на Сердика. Жзночово премъдрост. Мнозина християни дори не подозират, че „Премъдрост божия” (Αγία Σοφία) е едно от имената на Исус Христос. \СД