Дори с днешните гости, стекли се от цялата страна, Батак през 2015 година е два пъти по-малък от селото преди 139 години. Реки от кръв са се лели тук, следите от масовото клане в църквата "Света Неделя" още личат.
Тихо и тържествено е в малкия храм, хората сякаш се опитват да осмислят мащабите на Злото. От вчера Батак почита паметта на светите Баташки мъченици, предава кореспондентът на БГНЕС за региона.
От 9 хиляди души население след клането в Батак са останали 1200. Тези цифри са записани в доклада на Европейската анкетна комисия, дошла да огледа пораженията през август 1876 г. Три месеца след клането репортажът "Батак – долината на смъртта и хората без сълзи" на американския журналист Джанюариъс Макгахан потриса цивилизования свят. Невъзможното описано в него кара Европа да си спомни, че на картата има България, има българи и те имат нужда от помощ.
Огромна стена в музея на град Батак от далеч прилича като на покрита с декоративни тухли, когато човек я приближи се оказва, че на нея са изписани имената и възрастта на загиналите. Те бяха канонизирани през 2011 година.
Много паметници има в Батак. На един от тях е Трендафил Тошев Керелов – създател на едно от първите училища в страната. Възрожденец, участник в Априлското въстание, той е бил изгорен жив пред училището. Паметникът е на мястото, където е било и самото училище. Два дни в него са държали заключени 200 момичета от Батак, гаврили са се с тях, накрая са изпепелили всичко.
Правнукът на Трендафил Тошев Керелов разказва тази история, той я знае не от учебници и книги, дори не от стихотворението на Иван Вазов "От Батак съм, чичо", нито от доклада на комисията. Той я знае от баща си, който пък я научил от дядо си – една история, на която той е пряк наследник.
В този час тържествена света литургия се отслужва на площада в Батак, изложена е и иконата, посветена на баташките мъченици и един призив – "Свети мъченици Баташки, молете Бога за нас".
Източник: БГ НЕС