„Да гласувам? Не, няма да гласувам. Защо ми е да гласувам? Моят глас няма никакво значение!” Холивудски звезди като Леонардо ди Каприо, Дъстин Хофман, Ащън Къчър и т.н. се включват в кандидатпрезидентската кампания на Барак Обама. Годината е 2008-а, целта е да бъде вдигната избирателната активност. Идеята на режисьора Стивън Спилбърг е в края на предизборните клипчета популярните лица да обяснят защо този път ще гласуват.
Озаглавени 5 Friends Uncensored и 5 more Friends Uncensored, клипчетата имат огромен успех. Но нe толкова защото в тях се кипри Дженифър Анистън, колкото заради самоиронията. Симпатични са и по друга причина – у самия Спилбърг липсва претенция да назидава и да морализаторства. Публиката не е подценена, а приласкана. Не Дъстин Хофман е принуден да слезе на нейното ниво, обратното, тя е поощрена да се изкачи на неговото.
И преди, разбира се, звезди от сцената и екрана са участвали в политически кампании. Оригиналното тук е в простотата и смеха, в приятелското съучастие между Спилбърг и актьорите. Личи си някак, че всички вярват в това, което правят,
докато взаимно се забавляват
„Какво?! Абе, стига толкова! Недей да гласуваш, няма смисъл! Има ли смисъл въобще да гласуваме?”
Юлиян Вергов, Владимир Пенев, Стефания Колева и др. задават същите въпроси в клип, режисиран от Димитър Коцев-Шошо за кампанията на Реформаторския блок. Изпълнението им не е така свободно, както при Леонардо ди Каприо, някои даже преиграват. Но в случая това не е най-големият проблем. Сравнявайки „Направи избор” с двата холивудски клипа, се забелязва друго - сто процента изкопирана идея и сто процента изкопиран сценарий. Само че това не се уточнява никъде и по никакъв начин. Липсва и дума, че е цитат или че е търсена аналогия с кампанията на Обама.
Понеже оригиналът се помни, а и откриването му в интернет отнема около 2 минути, изглежда странно как създателите на клипа са си въобразили, че няма да ги хванат в крачка. Очевидно е обаче, че са подценили публиката, както са подценили и риска да бъдат упрекнати за плагиатство. А най-нелепото е, че след твърде смелия копи-пейст дори са имали самочувствието да излязат с патетично обръщение, в което призовават да спрем „нечестните и непочтените”, „заобикалянето на правилата” и „подмяната на обществените интереси с лични”.
Претенцията да си носител на идеи
свежест, правила, принципи и морал може да е прекрасна, но изключително задължава. Тя изисква ежедневна работа, „кръв, пот и сълзи”, личен пример. Изисква да се бориш с нечестните и непочтените с честни и почтени методи, простичко казано - да спазваш правилата. Например като добросъвестно цитираш чужда мисъл, идея, произведение или поне се извиниш, когато по една или друга причина си пропуснал да го направиш.
Е, прави чест на „авторите” и на самите реформатори, че постъпиха точно така. Те се почувстваха неудобно, като без колебание признаха, че са свили идеята и едно към едно са изкопирали сценария на Спилбърг. Дадоха и тържествено обещание да изпълнят клишетата от обръщението си с реално съдържание. Източници от десния блок, който в случая имитира левия Обама, твърдят, че двигателят на творческото усилие Найо Тицин дори бил върнал хонорара...
Не вярвате?
Че не е истина – не е, но не е истина и абсурдният начин, по който реагира РБ в действителност:
♦ „Това е паралел, който изобщо не крием. Много се изненадах, че имаше такива реакции.“
Коментарът на лидера на ДСБ и говорител на Реформаторския блок Радан Кънев, по професия юрист, рухна на мига пред елементарния въпрос: а къде тогава посочихте паралела?
♦ „Всичко щеше да е наред и по план, ако ги нямаше тези досадници от Реформаторския блок (запазен е оригиналният правопис - бел.ред.). Те са истински pain in the ass за политическото статукво. Лек преглед на политическото говорене през изминалите месеци показва, че няма представител на задкулисието, неговите нови политически проекти и техните обръчи от медии, който да не се упражнява на тема колко лошо нещо е това Реформаторския блок.”
Вместо да си затрае, Найо Тицин подкара работата по познатата схема. Уличилите го в безпомощност (понеже плагиатството е именно признание за безпомощност) се оказаха защитници на статуквото и слуги на задкулисието. Гадове, които удрят по РБ, защото РБ е нещо добро, а те самите са зли.
Просто, ясно и удобно обяснение
♦ „Людоеди същи, това, че по някъкв начин сте се добрали до компютърна грамотност и социална активност, не значи, че виртуалното хейтърство ще ви компенсира простащината на живо. Посланието на смислените хора на изкуството от клипа нито е за вас, нито пък вашите коментари ще попречат да си свъши мотивиращото послание към другите смислени хора. Така че продължавайте да гнуслявите на воля, никому не пречите!”
А ето го и пиара на ДСБ Мартин Павлов, пак с “изряден” правопис. Глупостта на писанието му дори не се нуждае от коментар, доколкото „людоеди” казва достатъчно.
♦ „ Има съзнателно търсене и внушение на асоциация с начина, по който в една от най-добре работещите демокрации хората се приканват към участие, към правене на избор. Този клип води до емоция, нещо, което е различно от начина, по който сме свикнали да се водят кампании. Правителствената пропаганда не е спала цяла нощ, за да излезе с тези против клипа.”
Д-р Петър Москов, както винаги недостижим в методите да убеждава неубедително! Зам.-председателят на ДСБ даже изтресе, че българският екип се бил справил по-добре от американския...
Впрочем нямаше да бъде чак такава драма, ако беше само плагиатството, което и режисьорът отрече с абсурдния аргумент, че това не било „Биг Брадър” или „Стани богат”, за да се обръщат към някого за права. Да, тъпичко, но не и болка за умиране!
Далеч по-неприятна в случая е липсата на срам. И особено агресивността, с която се брани една нечестна постъпка.
Обиди, закани и някакъв неистов бяс
насметоха всякакво благоразумие и всякакво благоприличие, като че става дума за болшевишка команда, не и за хора с десни ценности.
А защитата на собствеността, включително интелектуалната, е тъкмо това - ценност. Твърдението, че нямало защо да питаш Спилбълг за авторски права, за десния човек би трябвало да прозвучи кощунствено. И не само за десния, разбира се, все пак моралът важи за абсолютно всеки. ”Не кради”, не лъжи”... Нали така беше? Или в „новия” морал, за който обявиха, че се борят реформаторите, нещата малко са се пообъркали?
В РБ може и искрено да са повярвали, че срещу тях се води пропаганда. Донякъде е и така - има медии, които следват преднамерено враждебно поведение. Хубаво е обаче реформаторите да правят разлика между тези противници и добронамерените си критици, но още по-хубаво е най-сетне да разберат, че високите претенции се защитават с реални дела. Не с клишета, мантри и додеяли заклинания. Не със заплахи и лепене на етикети. Когато си се самопровъзгласил за по-чист, морален, знаещ и готин от другите, трябва много да внимаваш да не настъпиш мотиката. Ще те гледат под лупа – това искам да им подскажа, като съветът ми е напълно приятелски.
И стига с тая параноя!
Добрата новина е, че РБ няма нужда от врагове. За издънките стигат собствените му пиари, „криейтъри” и партийни ръководители. Достатъчно е Петър Москов да си отвори устата или пък Найо Тицин да поеме художествената част от кампанията. Останалото ще се нареди от само себе си...
Затова ако утре не вкарат евродепутат, в Реформаторския блок не бива да се сърдят на онези, които ги прекръстиха на Плагиаторски блок. Зевзеците просто се забавляват. Справедливо.