Задължителен увод:
Както читателите на „Свободен народ Online“, вероятно отдавна са забелязали, нашият редовен автор – д-р Георги Коларов се ползува с привилегия всеки негов материал да бъде снабдяван с предговор от редакцията. Обикновено това се дължи или на радикално левите му изблици, или на крайната му позиция по отношение на украинско – руския или пък на арменско – азербайджанския конфликт.
Едновременно с това, редакцията цени неговите големи способности (за нас той е един от големите български испанисти и доказан специалист по ляво радикалните движения в Латинска Америка) и затова му дава трибуна. Ние не се прехласваме изобщо по призивите да се откажем от „политическата коректност“, но публиката заслужава да прочете и някои по-екстравагантни текстове. Както и да размишлява над тях.
След прочитането на този текст, публиката би могла примерно да размишлява над въпроса за видимото сближаване на част от по-крайните леви мислители, не само у нас, а въобще в световен мащаб с хора, които са противници на свободното движение на хора, на свободната търговия и изобщо на всичко, което се крие зад понятието „глобализация“.
Все повече леви – били те леви еколози, троцкисти или комунисти или каквито си пожелаем „-исти“, намират смисъла на живота си в това да се противопоставят на отварянето на държавите по света една към друга. Разнообразните страхове на хората, дават чудесна храна за новото им политическо амплоа. Самите леви, с или без кавички, вече не се гнусят от „взаимодействие“ с крайните десни или с либертарианци – „анархокапиталисти“.
Разбира се, през ум не ни минава да твърдим, че в разказа си за подвизите на нашите и на румънските роми в Испания, както и на някои африкански емигранти (в случая – предимно мароканци), няма огромна доза истина.
Всички ние сме живи свидетели на разкритията около така наречената „Кьолнска провокация“ - случаят, когато в Кьолн, Германия, чужденци с предимно арабска външност се държаха непристойно и арогантно с голям брой жени – обиждаха ги, опипваха ги на публични места и дори се стигна до изнасилване. Вината тогава „на първо четене“ беше хвърлена върху най-скоро пристигналите бежанци и икономически мигранти от Близкия Изток.
На „второ четене“ обаче се оказа, че става дума за организирана акция, в която някой (кой ли би имал интерес от цялата тази провокация?) беше ангажирал целокупната джебчийска общност в Кьолн, където младите мароканци за съжаление са много добре представени. Случаи като кьолнският не бива да се разглеждат сами за себе си, нито пък да се изолират от общия контекст. Не бива да си затваряме очите, че по един или друг начин в Европа се формира една прослойка на така наречените „нови недокосвани“, като аналогията с индийските извънкастови парии съвсем не е случайна.
Проблемът с такива разкази, като този който Ви предстои да прочетете е, че в тях се правят смели обобщения за цели географски области и за цели етнически групи, което не е идеалната научна или журналистическа коректност. Някъде в текста ще открием и някакво злобно подмятане по адрес на грузинците, които вероятно са инкриминирани от д-р Коларов поради нежеланието им да бъдат „интегрална част“ от Евразийското пространство.
Въпреки това, даваме думата на д-р Георги Коларов, за да научим неговите впечатления от някои впечатлили го етнически присъствия в Сеговия и не само там в Испания. Предаваме текста му без каквито и да са редакторски или дори коректорски изменения.
Д-р Георги Коларов от Сеговия:
Преди световната икономическа криза, Испания беше една от най-бързо развиващите се големи европейски държави, остро нуждаеща се от работна ръка, предимно в сферата на строителството и хигиената, за да отговори на потребностите от развитието на туризма и изграждането на нови производствени мощности. Затова започна привличането на трудови мигранти, най-вече от близкия в културно отношение район на Латинска Америка и географско – Магреба.
Бързо се ориентираха и народите на част от източно-европейските държави, които видяха в испанската територия обетована земя и се устремиха към нея. Особено румънците и българите. Още тогава започнаха проблемите на испанската социална система и правов ред – сред етническите българи и румънци, към страната се устремиха и представителите на циганските малцинства в двете държави.
Те, заедно с мароканците, а също и грузинците (които, основавайки се на реален, или измислен гръцки произход, получаваха гръцко гражданство и от Гърция се преселваха в Испания), попълниха криминалния контингент в страната, който набъбна значително: според статистиката, Мадрид и Барселона са в десятката на най-опасните градове в света.
Испанската полиция няма достатъчно правомощия да репресира престъпниците-имигранти, макар да ги наблюдава внимателно – в мадридския вестник АБЦ редовно излизат репортажи за проведени акции срещу грузински, марокански и цигански престъпници, на основата на достатъчно събрани доказателства за дейността им.
И въпреки това, в много случаи, те биват освобождавани, или се отървават с леки присъди. В случая, проблемът не е толкова в корупцията (както в страните от бившия СССР и Източна Европа), колкото в несъвършенствата на испанското и европейското право, неподготвени за справяне с цели религиозно-етнически общности, поставящи своите морално-етични норми и традиционния си начин на живот над върховенството на закона.
В резултат, в Испания на много места са оформени паразитни цигански и марокански гета, живеещи само от криминална дейност и социални помощи (поради многочислените деца в семействата). Испанците в момента са безсилни да се справят с източването на социалната им система от двете етно-религиозни групи. Типичен е случаят в градовете Албуфейра и Алхесирас, на южното крайбрежие на Средиземно море: там живеят разнообразни имигрантски общности. И дори литовците си изкарват хляба с тежък труд, въпреки непривичния за тях горещ климат, близък до сахарския.
Единствено мароканската и циганската общности мързелуват и разчитат на социалните помощи. Получаването им не ги стимулира да прекратят престъпната си дейност.
В курорта Марбеля мароканската улична престъпност се е превърнала в бич за развитието на местния туризъм. Наглите грабежи се извършват пред очите на бездействащите полицаи. Подобно е положението и в другите испански средиземноморски курорти, разположени в близост до мароканския бряг. Особено тежко е положението в двата анклава Сеута и Мелиля.
Румънските цигани присъстват във всички големи испански градове, като след извършване на криминални престъпления, постоянно сменят местожителството си. Те се транспортират из цяла Испания и до Румъния и обратно, благодарение на перфектно организираната румънска транспортна фирма „Саенс турс“. По непотвърдени сведения, в Испания са 3 000 000 от тях.
Част от българските цигани са си избрали за постоянно местожителство средновековния град – музей Сеговия, основан от кралица Исабела Кастилска още през 1475 година и получил ред привилегии от нея. Градът е сред най-популярните туристически обекти в Испания – дворецът, разположен на висок хълм над речната долина, недостроеният акведукт от римско време, многобройните католически храмове, живописната ботаническа градина привличат милиони туристи от цял свят. Но най-вече интелигентни испанци и латиноамериканци, гордеещи се с историята на предците си. Постоянните класически концерти на улиците и площадите допълват усещането за пренасяне в Средновековието. Такова усещане създават и честите карнавали.
Това е от едната страна на града, прилегнала към долината и към равнината. Докато, от страна на планината Сиера де Гуадарама, социалните служби са построили спретнати съвременни блокчета, пред които са паркирани скъпи коли. Шокът идва, когато стане ясно кой живее в тях и кой кара марковите возила: мургави младежи, говорещи изпълнен с простащини и цинизми български език. Същите граждани на Република България, живеещи в Кралство Испания от социални помощи и престъпна дейност.
Не е ясно дали колите им са легализирани: във всеки случай, те предпочитат да пътуват до България и да се връщат предимно с автобусите на русенската транспортна фирма «Красен Хармани» на сестрите Ованесови (едната живее в Русе, другата в Мадрид). Те минават през цяла Северна България, където събират и оставят пътници.
Шофьорите на фирмата са абсолютно наясно кого карат и дори вече са усвоили циганския жаргон. Дават да се разбере, че мургавите пътници за тях са много по-важни от мнозинството (все още) от населението на страната ни. Видимо, мургавият контингент добре им се отплаща.
На мене лично ми се случи да видя едни и същи мургави семейства, които в автобуса разказваха, как в Испания си живеят нелошо със социалните помощи, а на другия ден да се возят в луксозни возила и да хапват и пийват в скъпи ресторанти в туристическата част на Сеговия.
Не е ясно докога испанците (между другото, също както и португалците) ще търпят предизвикателствата от страна на български и румънски цигани, мароканци и грузинци.
Тенденцията не е трудно да се предвиди: поява на нещо като Националния Фронт в съседна Франция, с възможност за бързо привличане на последователи. Това означава отмиране на традиционните и нови леви партии и „затягане на коланите“ за криминално-паразитните общности, за сметка на увеличаване благосъстоянието на работещите и въвеждане на ред.
Испания в момента се управлява от дясно-центристка коалиция, опитваща се да съхрани териториалната цялост на страната. Следващото предизвикателство сигурно ще бъде справянето със социалния паразитизъм и битовата престъпност. Разрешаването на въпроса не предвещава връщане на левицата на власт. Както ми сподели един виден варненски политик от Обединените Патриоти: „Виждам лесно решение на проблема, но не е политкоректно да го споделя с тебе. Ако обаче, и в България, и в Испания продължава така, ще му дойде времето“.