В предпоследния си работен ден народните представители шумно приеха на второ четене промени в Закона за опазването на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. От тях бяха заявени сериозни намерения, че с приетите мерки ще бъдат изкоренени всички спортни хулигански прояви на и около стадионите. Депутатите бяха убедени, че „строгите“ мерки срещу футболните хулигани ще внесат мир и спокойствие по трибуните. Дали, обаче, желанието на законодателите е действителната борба с агитките или е просто прах в очите на електората?
„Нашите момчета“
Всеизвестен е изразът „Нашите момчета“, използван от политици от различни политически партии. Зад този израз прозират именно „недолюбваните“ от политиците футболни агитки. Тези същите футболни агитки, които когато са необходими на някоя партия или отделен политик, винаги се отзовават. Всички помним кой пази лидера на една от управляващите партии от „народната любов“ пред централата на партията му. Помним и кои бяха основните лица активирани през 2013 г. за протестите срещу високите цени на тока и парното.
Примерите в тази насока са многобройни. Именно този двойствен аршин, с който мерят народните представители буди съмнение в искрената им борба с футболното хулиганство. Не на последно място, следва да се отбележи, че с времето се доказа, че организираните агитки са много по-удобни за политиците, отколкото всички останали спортни фенове.
Политиците добре знаят, че ако ти трябва „помощ от приятел“ е по-лесно да привикаш 2-3-ма от така наречените „лидери“ на агитките, с които да се разбереш да ти свършат определена услуга, отколкото да издирваш поединично подходящите лица.
Общо взето, превръщането на футболните агитки в своеобразни добре организирани армии от неособено образовани хора е целенасочена държавна политика и борбата с тях звучи отчасти цинично.
Какви мерки се взеха?
Изискването за показване на документ за самоличност персонализиращ зрителя, беше лайтмотива на приетите промени, но то съвсем не е новаторство проявено от българските законотворци. Във всяка европейска държава билетите за спортните събития са поименни и е невъзможно да се влезе с чужд билет.
От мотивите към приетите законови изменения не става ясно с какво тази промяна ще допринесе за сигурността по стадионите. Така приетия закон не задължава домакините на спортните събития да изградят електронна система – т.нар. „турникети“, с които да се идентифицират зрителите и тази база данни да се съхранява от отборите, а при необходимост да бъде предоставяна на органите на реда. Простото идентифициране с лична карта не е ясно как ще пребори футболното хулиганство. В допълнение на горното, тази промяна ще влезе в сила не сега, а чак след една година.
Дискусионно е и приетото законодателно определение за спортно хулиганство. То включва отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни. Кои изрази ще се квалифицират като особено вулгарни, за да попаднат в обхвата на закона и кои ще си останат просто вулгарни не е ясно. Тази недомислица е показателна и за пореден път разкрива „желанието“ на законотворците за борба с хулиганството.
В общи линии, приетите, в спешен порядък, законови промени касаещи спортните хулигани, категорично не убеждават, че с тях се цели реална борба с този проблем, а по-скоро разкриват за пореден път, че за редица депутати е по-важен отзвука в медиите и имитацията на законодателна дейност.
Андриян Боянов е адвокат в Софийска адвокатска колегия, кантора "Беров, Боянов, Гогов и партньори".