Правя това интервю с вас непосредствено след Националната конференция на мюсюлманите. Тя бе „подгрята“ от силни внушения в публичното пространство, че форумът ще бъде нелегитимен поради проблеми с регистрацията на Висшия мюсюлмански съвет. Говореше се също, че вотът ще бъде подменен заради поголовно вписване в джамийските настоятелства на нови имена от ромски произход и скоростното им произвеждане за делегати на конференцията.
Госпожо Желязкова, вие бяхте наблюдател на конференцията – свободен ли беше изборът в неделя и може ли да се сравни с предходните избори, традиционно оспорвани от бившия агент на ДС Недим Генджев?
Конференцията се проведе напълно свободно и според всички демократични правила. Делегатите, някои от които в напреднала възраст, пренебрегнаха ниските температури, снега и поледиците и пристигнаха, за да подкрепят и изберат не само своите духовни лидери, но и да участват активно в избора на нов състав на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС), както и в направените промени в устава, за да гарантират добра работа през следващия мандатен период. Често подхождам педантично към езика и за мен бяха много удовлетворителни дори редакционните поправки, които премахна неточни термини от текстовете на устава.
Радвам се на избора на делегатите, защото в момента имаме Председател на ВМС Ведат Ахмед – млад, толерантен и уверен, както и доказан вече духовен водач и теолог като Мустафа Хаджи, които ще ръководят нашите мюсюлмани. И двамата са спокойни и силни водачи. Мустафа Хаджи през изминалите години се доказа и като храбър боец, въпреки мекотата и добротата, които излъчва. Ползват се с доверие и авторитет, едновременно с това са непоколебими и отстояват убежденията си. Характерно и за двамата е, че уважават своята страна по произход и защитават не само интересите на мюсюлманите в България, но и на цялото българско общество. Правят компромиси винаги, когато това е необходимо, за да се запази мирът в страната. Чухме достатъчно призиви за мир в България и в света на тази конференция, но важното е, че не бяха формални и кухи, а мотивирани чрез религиозните, кораническите и старите литературни и поетични послания. В този дух бяха и приветствията на представителя на сродната институция на нашето Главно мюфтийство от Турция, който забележително цитира по памет велики хуманисти като Мевляна и Юнус Емре.
Слушах на пресконференцията заядливи и недобронамерени въпроси към новоизбраното ръководство и наистина се учудвам, защо да не се зарадваме и просто да не ги поздравим.
Бивш политик, известен като икономист, технократ, показа неочаквана „вещина“ в теологията и заговори за „българско мюсюлманско вероизповедание“. Голяма национална телевизия му даде няколко пъти думата, за да тиражира доста съмнителните си тези. Кой, според вас, имаше интерес от компроматите срещу избрания по демократичен път Мустафа Хаджи?
Нямам представа кои са експертите по исляма в аналитичния център на г-н Иван Костов, но те очевидно го подвеждат. Преди всичко, след дълги съдебни спорове, Мустафа Хаджи през 2011 г. беше потвърден като легитимно избран Главен мюфтия на мюсюлманското изповедание в България от Софийския градски съд. Впрочем това отговаряше на тежненията и на предпочитанията на преобладаващата част от мюсюлманите в страната, които се измъчиха години наред от съдебните спорове с Недим Генджев, които блокираха нормалната и нелека със своите отговорности, дейност на Главното и на районните мюфтийства. Той си позволяваше, в определени моменти безпардонно, да прибягва до брутални насилствени и репресивни акции. Странно е, че г-н Костов с изявленията си подкрепи на практика позициите на един офицер от резерва на ДС, какъвто е г-н Генджев. Без значение за нас дали е бивш майор или подполковник, или пък полковник от службите на ДС, но г-н Генджев успешно оглавяваше мюфтийството в най-тежкия период за мюсюлманите в България (т.нар. възродителен процес с всичките му изстъпления и унижения), но освен това без прекъсване се опитва да пречи на нормалната дейност на Главното мюфтийство през целия период на прехода. Между другото, мисля че и Дирекцията по вероизповеданията много отдавна се нуждаеше най-малкото от неформална лустрация (чрез пенсиониране или нови назначения), за да се нормализира най-сетне автономния живот на изповеданията. Добре би било и Иван Костов да не прави опити да се превръща в многопрофилен анализатор, а да се фокусира върху икономиката и финансиите, от които разбира без съмнение.
Твърде много и истерично се говори в последно време за намесата и финансирането от страна на Дианета на Република Турция ([1] Diyanet – Управлението по религиозните дела, което е под личния надзор на действащия в момента министър-председател – б.а.). Нека да не откриваме колелото днес, защото това Управление, както и още една-две културни и научни държавни институции в Турция, финансират турците навсякъде по света, където съществува диаспора, а също и тюрките от Средна Азия. Дианетът финансира турските гастарбайтери в Германия и в други европейски страни още от 60-70-те години, за да поддържа техните национални, образователни и религиозни нужди и идентичност. Тези европейски държави не се оплакват, защото това облекчава държавните им бюджети, но неутрализират чрез контрол и със свои собствени образователни и интеграционни политики. В България по приблизителни експертни данни има 14% мюсюлмани, от които 12% са турскоговорещи (турци и роми), нима е логично Дианетът да ги пропусне? Нали и ние мечтаем да финансираме българите в чужбина, ама не го правим.
Всички пропускат (поради незнание) мощното влияние (и финансиране) на религиозния философ и водач Фетхуллах Гюлен, който чрез специални образователни проекти, мрежа от светски и религиозни училища и стипендиантски програми, укрепва турските и мюсюлманските елити на всякъде на Балканите. Голяма част от талантливите деца на нашите прогонени турци в Турция получават образованието си благодарение на неговите фондации. Част от българските мюсюлмански духовници също получават средно и висше образование в България благодарение на неговото финансиране. До един момент, когато бяха съмишленици с Ердоган, всъщност работеха съвместно, или поне без да си пречат с Дианета, но сега, след очевидния идеологически, а от там и властови разрив между тях, се създаде сложна атмосфера сред мюсюлманите в България, както и сред българската турска диаспора. Всъщност, ако някой реално направи нещо за нашите и като цяло за балканските мюсюлмани беше Гюлен, който им създаде възможност да се изучат в собствените си страни, за да запазят спецификите на школата Ханафи в ислямската юриспруденция, както и на съжителството с другите религии, което носят като историческа памет от векове.
Въпросът очевидно трябва да бъде обърнат към нашите политици и управляващи през изминалите 25 години: защо не се постараха да неутрализират поне частично влиянието от държавното финансиране от Дианета, като удовлетворят духовните и образователните потребности на нашите съграждани мюсюлмани със средства от българския бюджет? Държавната субсидия за нашите мюсюлмани е смехотворна, възможностите за възстановяване на собствеността, която би носила приходи, също са нищожни. Главното мюфтийство се бори поне от 15 години, за да построи прилична сграда за Висшия ислямски институт (защото са разположени в кокошарник в края на града), да плаща нормален хорариум на български специалисти, да произведе собствени хабилитирани преподаватели, но това става, когато има условия, за да постигне всички необходими критерии, за академична акредитация. Сега, завършилите този институт се разхождат с непризнати дипломи и обида в сърцата, защото са положили много труд, притежават знания и не могат да продължат квалификацията си в нашите или европейските университети. Естествено, че има зелена улица за Дианета, за да предлага стипендии, да заплаща преподавателски труд, както и да посочва, естествено, кои да се преподавателите, част от които командирова от Турция. Това се отнася и до средните мюсюлмански училища в България. Естествено, че пред нашите учени мюсюлмани остава единствен избор – да се доизучат в Турция или в Саудитска Арабия, а преди войната в Сирия, Йемен и Египет. Нелогично и обидно е, в България да не им признават нашите дипломи, а тези от Медина да са напълно легитимни! До 2009 г. 25 души са завършили своето висше ислямско образование в Медина. Още петима студенти финализират обучението си в периода от 2009 до 2013 г. През същия период още петима млади мюсюлмани от България са започнали обучението си в различни факултети на Университета в Медина. Около половината от завършилите работят като имами в страната и твърдя, че те са много добре образовани, знаят езици и са уважавани от своето паство. Просто си мисля, че това би могло да се извършва съвсем успешно и у нас.
Намерихте ли видими доказателства за намеса на ДПС в избора за ново ръководство?
Не. Не го намирам и за особено интересно, защото политиците винаги ще се опитват да се намесват в изповеданията, тъй като това е много лесен и сигурен път да печелиш през вярата на хората и тяхната духовна потребност, лесни политически дивиденти. ДПС от преди години има свой фаворит в лицето на Фикри Сали, но той не се приема от всички мюсюлмани в България. За ДПС сега е моментът да се въздържа от намеса в изповеданието, а да се фокусира върху вътрешнопартийното си укрепване. Очевидно, че така са и настроени – рационално, защото за първи път нямаше на Национална ислямска конференция поне от 25 години приветствие от ръководството на движението.
В свое интервю пред в. „Стандарт“ заявихте, че е узряла средата за „проислямистка“ партия в България. Признавам, това смути не само мен, но и повечето експерти в областта на малцинствата и религиозните движения. Бихте ли пояснили тезата си, тъй като е силно повишена тревога сред хората от проникването на джихадизъм и ислямски фундаментализъм?
Така си е, доста хора ме упрекнаха, че засилвам тревогата. Дори приятели се опитаха да ме цензурират, а най-много мразя цензурата, та си развалихме отношенията. Аз обаче съм учен и се занимавам със спешна антропология [2], длъжна съм да оповестявам своите хипотези, защото се надявам да подействат превантивно. Спецификата на този метод е, че чрез интердисциплинарен инструментариум и многопрофилни екипи, не само се прави моментна снимка на състоянието на обществото, групата, населеното място и т.н., но се предвижда на базата на теренните изследвания, на събрания емпиричен материал и на анализа в общ балкански и международен контекст, да се подготвят краткосрочни и средносрочни прогнози.
Според тези прогнози подобен проект (по същност проислямски) би следвало рано или късно да се случи и да се регистрира, така че да не противоречи на Конституцията и на законите в страната. Хипотетичната партия ще се създаде според политическите традиции и правните норми в България. Това би била една обикновена нова партия, която обаче е възможно, да обедини личности, които биха насърчили част от мюсюлманите за по-стриктно придържане към кораническите норми, както и към някои нови направления на исляма като салафизма, които по принцип не са характерни за нашия регион, където мюсюлманите от времето на Османската империя са преобладаващо сунити от ханефитското направление, или принадлежат към разнообразни неортодоксални и суфитски направления. Наред с обичайната политическа дейност, подобен нов проект вероятно ще се опитва чрез риторика и дейности да въведе легитимация на някаква мека и условна версия на политически ислям или по-скоро ще се опита да внедри исляма по някакъв начин като тема и визия в българския политически живот. За сега в България няма радикално настроени, а още по-малко с джихадистки нагласи местни мюсюлмани. Навсякъде обаче на Балканите съществуват както партии на различните малцинства, така и партии, които покрай своя ангажимент към определени малцинства употребяват и религиозни инструменти, което ги прави рискови за сигурността. Подчертавам, че в България на този етап няма нито „клетки”, нито „тайни организации”. Просто има мюсюлмани, които биха искали да бъдат дълбоко религиозни и никой да не им пречи да живеят според това тяхно желание, както и да изпълняват каноните и съответната ритуалност. Причините са различни и докато ромите търсят нова по-престижна преферирана идентичност чрез фундаменталисткия ислям, то помаците и турците се опитват да възстановят загубени или отнети им насилствено религиозни ценности. Понякога травматичната памет и желанието за реставрация всъщност ги отдалечава от традициите на техните деди към ритуалност и правила, които са характерни за географски по-далечни страни, но след многократни насилия, особено над помаците, от края на ХІХ до края на ХХ век няма нищо чудно, че се случва подобно нещо.
Можем ли да говорим убедено за влияние на Анкара чрез Дианета върху верската идентичност на мюсюлманите от Родопите например? Или в ромската махала „Изгрев“ в Пазарджик? Осъденият Ахмед Муса какво е проповядвал – салафизъм, традиционен ислям, сунитско-ханефитски?
Верската идентичност на мюсюлманите от Родопите е твърде консервативна, оцеляла е от репресиите през комунистическия период, както и при насилствената християнизация през 1912 г., и трудно се поддава на новите интерпретации. Главното мюфтийство също контролира тези процеси и когато се усети напрежение в дадено населено място, има грижата да го успокои, дори чрез назначаването на още един имам, който да е завършил образованието си в България и да удовлетворява традиционните (сунитско-ханефитски) духовни потребности на местните хора. Както подчерта и Главният мюфтия, нека да не забравяме, че дори завършилите в чужбина се завръщат, за да проповядват сред своите бащи, майки, дядовци и баби. Те са много силен коректив.
Осъденият Ахмед Муса е уахабит още от началото на века и тогава започна да проповядва. Той обаче не е достатъчно образован, не е официален проповедник, за да бъде коригиран от по-висшите духовни институции, както и отсъства местна религиозно образована среда, която да оспорва и оборва религиозните му казуси и по-агресивните проповеди. Поради това се увлича в крайните методи, в показност, нетипични облекла, пошли клипове, а и спекулира с общата неграмотност на своето паство. За тях всичко това е социално привлекателно, че вече не ги ругаят като „крадливи цигани” по улиците на Пазарджик, а се боят от тях и им казват „мюсюлманите”. За жените това е голяма придобивка, че мъжете „не пият, не бият и носят парите си вкъщи”, което не съм сигурна дали е точно така.
Шабанали Дурмуш е обявил, че две седмици след националната конференция ще бъде учредена партията на Лютви Местан. Каква е вашата прогноза?
Мисля, че такава партия ще се учреди, но не е прогнозируемо на този етап каква ще е нейната съдба.
[1] Diyanet – религия, култ; благочестие
[2] Антонина Желязкова преподава „спешна антропология“ като хоноруван преподавател в Софийския университет – б.ред.
Източник: http://www.marginalia.bg/analizi/15228/