Забравете за Brexit. Истинското препятствие пред по-дълбоката европейска интеграция не са създаващите проблеми британци, независимо дали ще изберат да останат в Европейския съюз със "специален статус", или ще напуснат Общността.
Опасността се крие в отдавна създалата се патова ситуация между Франция и Германия по въпроса как да се направи еврозоната по-силна и устойчива, където се сблъскват два коренно различни икономически и политически модела. Сега, когато Дейвид Камерън се договори за формалното запазване на специалния статут на Великобритания в ЕС, ако, разбира се, консервативните му избиратели не го отхвърлят напълно, тежестта за справяне с проблемите пада върху държавите основателки на европейската общност. Подкрепящите идеята за създаването Европейска федерация като белгийския премиер Шарл Мишел предупреждават, че условията, предоставени на британския премиер, могат да подтикнат и други към оспорване на европейските политики, което да доведе до разпада ЕС. "Не трябва да оставяме впечатлението, че Европа работи на принципа на самообслужването", заяви френският президент Франсоа Оланд. "Може да има различия, но не би могла да съществува Европа, в която всяка страна приема единствено това, което желае." Рискът от по-широкомащабни подривни действия стана още по-очевиден след едностранното решение на Австрия през изминалата седмица да наложи мигрантски квоти по границите си и от отказа на четири централноевропейски нации да вземат каквото и да било участие в приемането на милионите имигранти, влезли в Европа през изминалата година. Но провалът на съвместното френско-германско лидерство в еврозоната е това, което притеснява архитектите на европейската интеграция, тъй като тези страни представляват икономическото ядро на навършилият вече 60 години проект за създаване на обединена Европа. Париж и Берлин дълго време спяха в едно и също легло, сънувайки обаче коренно различни сънища. В разгара на дълговата криза в еврозоната в периода 2010-2012 г. те намериха нещо като общ език. Бяха затегнати фискалните правила, създаде се собствен спасителен фонд – финансово обединение под общ надзор, но поради нищожния си общ бюджет механизмът доведе до ликвидацията на фалиралите банки. Но след като Европейската централна банка предотврати разпада на изградената от 19 страни еврозона, заричайки се, че ще направи "всичко възможно" да спаси еврото, реформите, целящи засилване на икономическото управление, бяха преустановени.
Раздразнени и измамени
През 2012 г. проект, озаглавен "Към един истински икономически и паричен съюз" (Towards a Genuine Economic and Monetary Union) и подписан от четирима председатели на Европейската комисия, Съветът на Европа, Европейската централна банка, както и от всички министри от еврозоната, доведе до първите стъпки за създаването на банков съюз, но в последствие достигна до задънена улица.
Французите отказаха да изпълнят препоръките на Брюксел за реформа на консервативния си трудов пазар и щедрата си социална система, защото се опасяваха от евентуално обществено недоволство и рухване на правителството.
Германия и съюзниците й отказаха да предоставят финансови стимули на държавите, които не приеха подобни реформи. Берлин отхвърли идеите за създаване на общ бюджет на еврозоната, съвместна застраховка на банковите депозити или каквато и да било обща политика по отношение на дълговете.
Вторият доклад, излязъл през изминалата година и очертаващ рамките на по-скромен тристепенен план за реформа на еврозоната, подкрепен и от председателя на Европейския парламент, отново не доведе до никакви действия. И двете най-големи европейски сили са раздразнени и се чувстват взаимно измамени. Германците смятат, че фискалната дисциплина все още не се прилага в пълна степен, особено по отношение на Франция. Французите от своя страна обвиняват Берлин, че не успява да покаже солидарност с по-слабите южноевропейски икономики. Двете страни също така трябва да се справят с наболели вътрешни проблеми – огромната вълна от бежанци в Германия, проблем, по който Берлин се чувства изоставен от повечето си европейски партньори, и изключително острата несигурност във Франция във връзка с ислямистките атентати. Моментът на истината е отложен поне до националните избори във Франция и Германия през 2017 г. Плахата политика на Оланд по отношение на Европа се дължи на страх от разцепление на лявото пространство и загубата на още един референдум по европейските въпроси, след фиаското през 2005 г. по въпроса за Европейска конституция, казват запознати с вътрешната обстановка в страната.
Независимо дали, въпреки очакванията, Оланд бъде преизбран, или бъде наследен от представител на дясното пространство, предстои да видим дали предстоящите действия на Франция ще бъдат по-уверени. От своя страна предизвикателството да бъдат интегрирани милиони бежанци, проект от мащаба на съединението с посткомунистическа Източна Германия през 90-те, може да отклони политическото внимание от личността на канцлера Ангела Меркел или наследника й.
Дисбаланс
Засилващият се дисбаланс между икономически успешната Германия и стагнираната, неприлагаща реформи Франция задълбочава вече създадените различия. Германия мечтае за Европа, базирана на правилата и в която правителствата поставят финансовите си политики под централен надзор, който има право да ги санкционира и отстранява, а договорите за икономически реформи да бъдат съгласувани с европейските съдилища. В подобен съюз Берлин би могъл да приеме в някаква форма идеята за създаване на единен бюджет в рамките на еврозоната и съвместна застраховка на банковите депозити, но никога не би склонил към обща политика по отношение на дълговете. Подобен "обменен съюз", разпределящ богатството на богатия индустриален Север към безгрижния Юг е най-големият кошмар на Германия. Тя вижда това като възможност за "морален риск", като постоянна награда въпреки лошото поведение.
Много във Франция все още мечтаят за по-малка в ядрото си еврозона с уеднаквени данъци, общо минимално възнаграждение и солиден общ бюджет, подкрепен от възможността за отпускането на съвместни публични заеми.
Но, с много малки изключения, френската общественост остава изключително враждебно настроена към идеята за външен контрол над обществените й финанси и икономически политики. Тези проблеми няма да бъдат магически разрешени, независимо дали Великобритания реши да остане или да напусне ЕС, въпреки че шокът от подобен вот в подкрепа на отделянето би създал политически натиск да се търсят дръзки решения за проблемите в еврозоната.
За да се подсигури, Великобритания пое формалното задължение да не възпрепятства бъдеща интеграция на еврозоната в замяна на отстъпки по въпроса за работниците мигранти, освобождаването й от задължения по общоевропейката политическа интеграция и отмяната на надзора на финансовия й сектор.
Но страните от еврозоната първо трябва да постигнат съгласие как да засилят монетарния си съюз. Неуспешните усилия на групата от 11 държави от еврозоната без Великобритания да наложат данък на финансовите преводи, тема, довела до неубедителни спорове сред финансовите министри от 2012 г. насам, са показателни колко трудно е да стане това.
Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/23/2709729_opasnostta_za_evropa_e_ne_eventualen_brexit_a/