На 25 август преди 70 години в Сливенския затвор криминален тип удушава един политически затворник. Нищо невероятно за онова време, когато властта се гордее със своята правота и затрупана от задължителната народна любов даже не си цапа ръцете при отстраняването на несъгласните, защото ги счита за най-долни престъпници. Това вероятно ще отразят нейните днешни апологети в твърденията си и ще се превъзнасят, че са обективни към историята. Останалото просто ще покрият с удобно мълчание, понеже рецидивиста е някой си Антон Попантонов, а жертвата недолюбвания социалдемократ Кръстю Пастухов. И как да е иначе, когато техните предшественици са въвели след 09.09.1944 г. термина „пастуховщина“ за всички неприемащи, че понятието социализъм се припокрива със съдържанието на комунистическата диктатура.
А той, роденият на 27.10 1974 г. в Севлиево Кръстю Пастухов, завършил през 1895 г. право в Софийския университет и специализирал 1897-1898 г. в Германия, още на 22 юли 1921 г. произнася в парламента думите:
„Аз имам кураж да заявя пред Народното събрание, че установяването на съветска власт в България, ако това стане един ден, не ще доведе до мир, а война, не ще установи национална независимост и народен суверенитет, а потисничество… България ще бъде превърната в съветска провинция и ако някога станете комисари, не вие а Москва ще определя външната политика на България”.
Нима това е малко?!
В критиката срещу подривната дейност на българските комунисти Пастухов е непримирим. В продължение на дългата си политическа дейност е в непрестанен идеен спор с радетелите на насилието като метод за борба. Смел и блестящ защитник на демокрацията, вярващ във възможността да се построи демократичен социализъм, той не пропуска случай да бичува също личния монархически режим и обезправяването на българския народ.
За „награда“ след преврата на 19.05.1934 г е интерниран на остров Света Анастасия, тъй като застава в защита на Търновската конституция. Репресията не го отказва и го превръща в един от основателите на опозиционната „Петорка“. Групата сформирана през ноември 1936 г. повежда борба за възстановяване на конституционализма у нас. Въпреки това Пастухов вижда недъзите на така наречения „Отечествен фронт“ (ОФ) и не се обвързва с него. Той съзнава опасността, която линията на българските комунисти носят за страната и с непоколебима решителност критикува всякакви постулати за пролетарска диктатура. Със своята борба срещу враговете на демокрацията, независимо дали се обявяват за „леви“ или „десни“ Пастухов получава в страната популярността на общественик и мъдър държавник, умело съчетаващ социалдемократическите си убеждения с висшите интереси на Отечеството.
През месец август 1944 е сред инициаторите на подписването на Манифеста на 13-те, който настоява за промяна на външнополитическия курс. Но идва Деветосептемврийския преврат и видния социалдемократ отказва да стане подлога на чужди интереси:
“Първоначално нямах отрицателно държание към Отечествения фронт и очаквах щото да осъществи своята платформа и да изпълни възложената му от събитията историческа задача. Обаче той не се очерта като същинска коалиция на партии, с течение на времето вътрешните търкания все повече се разрастваха, както и стремежа една партия да ръководи и господства, като за удобство прокарва през общата фирма свои партийни домогвания и като третира другите за помагачи“ – казва Пастухов по този повод в защитната си реч от 1946 г.
В началото на 1945 г. среди близки до комунистите от БРП (k) започват атака срещу социалдемократическата партия. От ЦК на БРСДП са изключени Кръстю Пастухов, Иван Пастухов и д-р Георги Петков. През май следва опит за отстраняване на главния секретар Коста Лулчев. Идва разцеплението и Кръстю Пастухов влиза в ръководството на БРСДП (обединена), която преминава в опозиция и се обявява против водената политика на ОФ и против започнатата от комунистите акция за „Културна автономия на Пиринска Македония“.
През февруари 1946 г. Пастухов публикува във в. „Свободен народ“ две статии „Нашата войска“ и „Не ме изкушавайте лицемери“. В тях директно и остро критикува опитите да се политизира българската армия и изказванията на Георги Димитров в тази насока. Вождът на комунистите е засегнат и срещу социалдемократът е скалъпен процес. Той е арестуван и обвинен по Наредбата-закон за защита на народната власт.
В декларацията пред съда от заседанието на 22.06.1946 г., публикувана изцяло в задграничния бр. 8 и 9 на в. „Свободен народ“ от м. септември 1955 г. четем отношението на Пастухов не само по повдигнатия от обвинението, но и по други важни въпроси:
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВОЙСКАТА:“ При всички условия и превратности войската трябва да стои на страна от политическите борби, да е чужда на конспирации и преврати и да не си поставя за задача сваляне, качване и затвърдяване на всяка цена на правителства, каквито и заслуги и исторически задачи да си приписват те.“
ОТНОШЕНИЕ КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ИДЕАЛ: “Историческа истина е, че на Балканите само българското племе не е завършило процеса на националното си обединение, за да събере всички българи под общ покрив и да им осигури народностна независимост и самостоятелност.“
ОТНОШЕНИЕ КЪМ РЕПУБЛИКАТА:“ Републиканец по убеждение, аз съм ратувал за една демократична република, като по-съвършена форма на политическо устройство и народно управление…но не за една републиканска диктатура, която би била консекреция на насилие, терор и би още по-тежко влошила положението на страната.“
ОТНОШЕНИЕ КЪМ НАРОДНИЯ СЪД:“ Импровизираният „Народен съд“ не е съобразен с основния закон, нито по мое разбиране може да се смята за народен по състав, тъй като съдиите не са избрани непосредствено от народа, а изхождат от определени партии.“
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАРТИЗАНИТЕ:“ Като хвърля поглед назад върху изминатия дълъг политически път, все по-силно се убеждавам за предимствата при нашите условия на легалните и демократични методи за политическа борба пред нелегалните, конспиративните и терористични акции, в името на каквато и да е цел.“
ОТНОШЕНИЕ КЪМ КОМУНИСТИТЕ:“ Аз нямам влечение към комунизма, като през дългогодишната си обществена работа съм останал верен на социалната демокрация. Това е въпрос на убеждение, а не на грешка или престъпление и правилното решение ще даде обществения съд, а не наказателния…. Международния социализъм държи на свободата и демокрацията… Той не се гради върху грубата сила и воля на едно малцинство за установяване „диктатура на пролетариата“, насилствения съюз със селяните, еднопартийна система, унищожаване на всяка опозиция и обявяване за врагове на народа на всички противници на тоталитарния режим.“
Мислещите хора в страната протестират против репресията срещу видния социалдемократ. Останалите траят уплашено. Във в. “Свободен народ“ е публикувано съобщение:
„В редакцията продължават да постъпват протести на български правници от София и провинцията. Спряхме обаче публикуването им предвид на това, че все предстоеше да се насрочи и разгледа делото – да не се счете, че по този начин се прави опит за въздействие върху съда“.
Последните думи на обвиняемия в процеса са:
“Моята физика може да вземе всеки, но моят дух ще остане, защото той е изразител на душата на българския народ“.
На 27 юни 1946 г. Кръстю Пастухов получава заради статиите си 5 години затвор, а на 23 октомври присъдата е потвърдена от Върховния касационен съд.
Много бързо властта устройва процес и срещу един от най-активните защитници на Пастухов. Заради статията си „Не разрушавайте всички мостове“ в бр. 129 от 26.6.1946 г. на в. „Свободен народ“, главният му редактор, социалдемократът Цвети Иванов се сдобива с присъда от 1 година 7 месеца и 15 дни, но никога не вижда свободата, понеже след затвора е изпратен в концлагера в Белене.
Прогресивният народ има право да тържествува под диригентската палка на червените комисари. „Социал-фашистите“, „пастуховци“ са разгромени и няма да мътят умовете на трудовите хора. Издадена е даже специална брошура от Националния комитет на Отечественият фронт – „Процесът на Кръстю Пастухов“. Задачата документално е изпълнена. Ред е в действие по ликвидацията да бъдат вкарани хората от криминалния контингент.
Кръстю Пастухов е удушен от рецидивист и гробът му остава неизвестен. Година по-късно на 23 юли 1950 г. в лагера в Белене след трудов инцидент от тетанус почива Цвети Иванов. Историците могат да са спокойни. Документи, че властта е разпоредила ликвидиране на опасните си опоненти няма. Значи всичко е в реда на нещата и тя може да бъде описана и да остане в паметта на поколенията като творец на прогресивните идеи, които ще отведат народните маси до лелеяното светло бъдеще.
Защо трябва да си спомним за Кръстю Пастухов и Цвети Иванов? Защото преклонението пред интересите, парите и насилието не се нарича прагматизъм, а просто път към новото робство, което оковава най-вече духът.