Наричат го още зокум и лян. Той е елегантно растение със сладникаво-упойваща миризма. Ароматът е ориенталски както и родината на олеандъра. Цветовете му са разположени в съцветия по върховете на клонките. Те са прости или кичести с разнообразни багри от бели, кремави и жълти до червеникаво-оранжеви, карминени и пурпурни. Розовата гама е също силно разпространена. Зокумите са различни и по височина. Някои са дребни и достигат едва 30 см, докато други сортове могат да достигнат до два метра.
Короната им се образува от десетина мощни стъбла, които растат буйно и се разклоняват в горната си половина. По тях се подреждат срещуположно дълги и твърди листа. Донякъде те наподобяват лавровите, но са значително по-тесни като тези на върбите.
В България, олеандърът се отглежда в саксии. Той расте и цъфти само при много обилно слънце. Затова през зимата е добре да се постави в стаи с южно изложение, а лятото – на открито място с пряка светлина. Развива се най-добре в богати на хранителни вещества почви. В горещините се полива обилно и редовно.
В студените месеци вода трябва да се намали и почвата да се остави да изсъхне между поливките. Винаги използвайте вода със стайна температура. Корените се стресират от студената "напитка". Ако олеандърът е разположен върху тераса или плочник, може да излеете няколко кофи вода около саксията, за да повишите въздушната влажност. За да бъде короната му разклонена и красива, зокумът трябва да се подрязва. Най-добре е това да стане след прецъфтяване. Клончетата, на които е имало цветове се отстраняват като се оставят само един или два възела. Оттам ще израснат нови, които ще пуснат цветове следващия сезон.
Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Заложете ги за вкореняване в съд с вода, където те бързо ще пуснат коренчета. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възраст- ните - на всеки три години. Красивите цветове и елегантният аромат правят зокума желано декоративно растения. Но неговата красота е коварна. Животни и птици, имали неблагоразумието да похапнат от листата му, умират. Загиват и насекомите, привлечени от нежното и чувствено ухание.
Олеандърът е отровен и за хората. Сокът от растението е опасен ако попадне в очите и устата. Затова след резитба или пресаждане ръцете трябва да се измиват с вода и сапун. Не е препоръчително да се стои дълго време в близост до цъфнал зокум. В никакъв случай не го отглеждайте в спални помещения. Зокумът има целебни качества. Листата, корените и семената му съдържат вещества, които влияят върху сърдечната дейност, подобряват кръвообращението, ритъма на сърдечния мускул и укрепват капилярите. Тези свойства го правят ценна суровина за лекарства против сърцебиене, аритмия, сърдечни пороци и лошо кръвообращение. Поради високата токсичност на растението, хапчетата трябва да се пият само по лекарско предписание. Самолечението може да доведе до фатални резултати.