ОЛАФ разследва съдията Веселин Пенгезов. Новината в България е дошла вчера от австрийския вестник "Дер Щандарт". Авторът на разследването се позовава на източници от главната прокуратура в България и пояснява, че става въпрос за бивш военен съдия с ранг на генерал-лейтенант, който в момента е председател на Апелативния съд в София. На въпросното описание отговаря само ръководителят на САС Веселин Пенгезов.
Той е слагал подписа си под обществени поръчки, които или не са били правени, или са правени със задна дата, което е било доказано. Според самия Пенгезов - "това е поредната поръчкова история, в която се използва прокуратурата, която се явява рекетьорска организация".
Авторът на разследването Маркус Бернат се позовава на източници от главната прокуратура в България и пояснява, че става въпрос за бивш висш военен съдия с ранг генерал-лейтенант, който в момента е председател на Апелативния съд в София (САС).На въпросното описание отговаря единствено шефът на САС Веселин Пенгезов. “За първия си успех в борбата с корупцията българското правосъдие избра военните среди. Един бивш висш военен съдия е заподозрян в отклоняване на европейски пари. И това с подкрепата на институцията, която де факто е натоварена да контролира правилното провеждане на европейски проекти в правосъдието и в други държавни служби”, пише “Дер Щандарт”.
“Бившият главен военен съдия, който има ранг генерал-лейтенант и е бил и председател на Апелативния съд в София, е ръководил проект през 2008 година, финансиран със средства на ЕС. Става дума за проект за развитие на софтуерна програма за военните съдилища в София и Плевен. Цялата сума, отпусната по проекта, е 375 000 евро. Според разследване на софийската прокуратура съдията е заобиколил изискването за обявяване на обществена поръчка и е дал изпълнението на проекта на 8 експерта, а по-късно е привлякъл и девети, явно с цел просто да усвои до край средствата. След като през 2009 година се появили проблеми с отчетите, военният съдия се обърнал към ОПАК - една институция към ЕС, която се занимава с раздаването на средства за развитие на администрацията в страните-членки. В България нейното представителство в момента е част от финансовото министерство. Тя вместо просто да прекрати поръчките, възложени от съдията и да спре проекта, започва дискусия как точно да извърти правилата на ЕС за усвояване на европейски пари, за да не загуби средствата по този проект”, пише още “Дер Щандарт”.
Скандалът за заобикаляне на закона за обществени поръчки от Пенгезов в качеството му на шеф на Военно-апелативния съд в София се разрази през 2010 г. Тогава от Агенцията за държавна и финансова инспекция (АДФИ) оповестиха доклад за фрапиращи нарушения, свързани с усвояване на 402 560 лв. без ДДС по ОПАК, отпуснати за разработване на “Информационна система за прозрачност във военните съдилища”. Целта на проекта бе да се осъвременят електронните страници на военния съд в Плевен и на апелативния в София, и да се изгради връзка между тях, така че служителите да ползват обща база данни. Заключението на комисията бе, че като ръководител на военно-апелативния съд Веселин Пенгезов изкуствено е разбил дейностите по изработване и внедряване на софтера на 9 отделни договора с физически лица.
“Разследващите случая са разпитали 80 свидетели и са провели множество обиски и са установили, че ръководството на ОПАК и генерал-лейтенантът в крайна сметка са се договорили да разделят една от друга поръчките по проекта. Това нарушава закона, но сваля сумите под лимита, за който е задължително обявяването на обществена поръчка.
Българското правосъдие, което от влизането на България в ЕС е под мониторинг, също както и румънското, започва наказателно преследване през 2010 заради установените нарушения. То се води срещу неизвестен извършител. През 2012 г. новото ръководство на ОПАК решава, че цялата сума по проекта трябва да се върне обратно. Едва обаче през октомври 2013 г. новосъздаденият извънреден отдел за борба с корупцията в правосъдието, който е подчинен на главния прокурор Сотир Цацаров, успява да доведе до край разследването срещу водещ член на правосъдието”, пише в "Дер Щандарт”.