„Няма по-добри от нас“. Новата мантра. Препоръчва се на всички министри от кабинета „Борисов 3“. Трябва да се повтаря 97 пъти сутрин веднага след събуждане. И още - задължително по 15 пъти преди началото на всяко заседание на Министерски съвет и колкото се може по-често по време на парламентарния контрол в петък, когато министри и депутати си мислят, че някой ги гледа по телевизора (грешат, разбира се).
Борисов рече. Няма да е учудващо, ако така бъде озаглавена новата управленска програма на кабинета – „Няма по-добри от нас“. С това заглавие няма да има никакво значение какво пише в нея. Сега чакаме кой ще се опита да го опровергае. Предупреждаваме – няма да е лесно, да не кажем невъзможно.
Премиерът и лидер на ГЕРБ е във вихъра си, той е на гребена на вълната, носен от незнайно какви сили и често противно на всяка логика. За него европейски лидери разказват вицове (приема се като комплимент), закъсали балкански управленци Му звънят първо на него, официално Вашингтон и Брюксел го дават за пример. В случая справедливо, защото договорът с Македония си е пробив. Макар че леко бодва в слънчевия сплит последният абзац, в който се говори за официалния македонски език. Но да приемем, че това е големият компромис, който ние правим като по-силна и умна държава.
Борисов подчертано показва, че вътрешната политика му е отесняла, доскучала, той вече е европейски управленец, а скоро и световен. Балканите са в шепата му, Европа със затаен дъх следи отношенията му с Ердоган. България вече е фактор… разбира се благодарение на него.
Премиерът и лидер на ГЕРБ явно знае, че на тези български 611 хиляди квадратни километра е постигнал… каквото е искал да постигне. Победил е всички, освен в случаите, в които нарочно и съзнателно е искал да загуби. Справка – признанието му за президентските избори.
Самият факт, че изговаря неща, за които на много места един политик се прощава с кариерата си показва осъзнаването му като тотален и абсолютен доминант у нас. Който може да си позволи с една небрежна фраза (суджуци не ям, имам високо кръвно) да отметне от дневния си ред грозен, вулгарен и аморален партиен скандал. Но плебейски. С тях се занимава Цв. Цв. За Борисов измеренията вече са трансцедентални.
Има обаче едно малко камъче, появило се преди дни на пътя Му – президентът Радев по потник. С як гръден кош, напращели бицепси и бос. Като добавим, че е държавен глава, може да кара самолет, явно блъска здраво щанги и не цепи басма на Борисов, камъчето се уголемява.
Нарушава се установеният ред у нас – в политиката ни може да съществува само един мачо. Двама – не. Овреме трябва да се мисли, защото мълвата никога не греши, а тя е, че настоящият, предишен и по-по-предишен премиер се е прицелил към отсрещната сграда, където иска да се премести след 2022 година.
Затова нито една подробност и препятствие не трябва да се подминават. Отговорът трябва да е бърз и достатъчно мощен, за да се върне статуквото.
Светкавично бяха мобилизирани подопечни пиари и доброволни такива и се появи великият фотос на Б. след тенис мач, гол до кръста. Достоверно и толкова естествено и убедително, че никой не се сети да се запита, защо всички около него са с екипи, а той – гол. Важното е обаче, че империята отвърна на удара.
Все пак оставаме с едно на ум, че мачът ще продължи и борбата за надмощие ще се ожесточава с годините напред.
А засега чакаме опровержение на „Няма по-добри от нас“. Естествено с това трябва да се заеме опозицията – в и извън парламента. Нали си спомняте, че има едни автентично десни, които изпаднаха от влака на последните избори.
Ако не бъде сторен поне опит за доказване и показване, че има по-добри от тях, приемаме, че България си е отгледала своето политическо Перпетуум мобиле – поредният ни огромен принос за световната наука и развитие.