Картината напомня кинематографически крупен план. Бош ефектно пресъздава суматохата на кръстния път към Голгота и преднамерено окарикатурява образите. Никъде другаде преди Бош не е предавал на човешкото лице черти на такова гротескно уродство. Само двама в картината - Христос и Света Вероника, и двамата със затворени очи, съхраняват простото човешко достойнство, рязко контрастирайки с останалите персонажи. Те се вглеждат в това, което представлява техния свят, не обръщайки внимание на творящата се около тях вакханалия. Устните на Вероника сякаш са докоснати от едва забележима усмивка. В ръцете си тя държи покривало, и с него, колкото и да е странно, умоляващо гледа към нас , които като че сме стъпили на /осквернили/ тъканта с лика на Христос.
При погледа към разноликата злобна тълпа още по-голямо съчувствие предизвиква тихата покорност на Исус. Тук са и двамата разбойници, които следвало да бъдат разпънати заедно с Исус. В долният десен ъгъл, единият озъбил уста, злобно гледа към своите мъчители; в горния десен ъгъл — другият разбойник, измъчван от страдания, се разкайва. Над тях се надсмива първосвещеникът с изключително мерзка физиономия. Твърдият рисунък и чувството на светлина позволява да се счита, че работа се отнася към късния период от творчеството на Бош.
В картината има малка дълбочина: сякаш всички глави са разположени на една плоскост; на лицата се отразяват най-разнообразни чувства, понятни на всички зрители. Разкайващият се разбойник размишлява за смъртта, неговото побледняло лице е пропито от мъка; той отчаяно гледа на горе, не забелязвайки озлобените лица. Създава се впечатление, че неговото състояние графически подчертава детайлите: от ляво на разбойника има фарисей, а от дясно на него - пристъпва първосвещенник.