Лихвите по ипотечните кредити трябва да се свалят на 3 процента. Кризата у нас навлиза в нов етап, който ще продължи до 2020 г. Хората от улицата не са ”Бай Ганьо”, както ги нарича Кристалина Георгиева.
Уважавам Кристалина Георгиева като професионален колега и еврокомисар, но предложените от нея съвети в интервюто й пред в. „Стандарт“ от 08 март 2013 г., не са адекватни на конкретната кризисна ситуация в България.
Протестът на улицата е протест на Народа, а не на „Бай Ганьо“. Този Народ плати цената на прехода и днес търси сметка на виновниците. Хората дори не искат мъст, а смяна на системата на управление, премахване на политическото статукво, което доведе Народа до крайна мизерия и унищожи малкия бизнес и средната класа. Статукво, което работеше почти четвърт век единствено за свръхбогатата класа, възлизаща на по-малко от 10% от населението. Ако статуквото не се промени, Народът ще излезе на улицата с още по-голяма сила. Това трябва да се разбере от Президента и неговите съветници.
Вече няма смисъл да се обясняват позитивите на подалото оставка правителство и да се търсят оправдания за случилото се на улицата в предишните правителства. Това правителство дойде на власт, именно защотото предишните бяха лоши. Но ако в това правителство имаше уши за воплите на малкия бизнес, бунтът на улицата нямаше да се случи. Хората изгубиха почвата под краката си, изгубиха работата си от безбройните фалити на малки фирми, изгубиха средствата си за живот. Народът вече няма какво да губи, много правилно вижда, че основния виновник е системата и иска нейната смяна! Такъв анализ „Бай Ганьо“ не може да направи.
Жалко, че Кристалина Георгиева този път се изкуши от елементарен, повърхностен „анализ“ в защита на правителството и с това не помага за излизане от кризата. А сега има нужда не от оправдания, а от спешни ефективни решения. Такива решения не могат да се дадат от политиците от сегашното Статукво – ако са могли, да са ги намерили досега. Народът е на улицата не от добро, а сегашните политици вместо да търсят решения, интензивно търсят възможности да яхнат протеста. Каква наглост! От своя страна, държавните институции се опитват с палиативни решения и протакане да хвърлят прах в очите на хората. После се чудят защо Народът излиза на улицата с „гьостерицата”.
За да не бъда голословен, ще посоча примера с намаляването на цената на тока със 7%. Колко време обмисляха този процент, за да сторнират само половината от последното повишение на тока от миналото лято? А решението е много просто и се постига в три стъпки: а) преструктуриране на участието на различните производители на ток в крайното потребление; б) непризнаване на извънредните разходи на всички участници в производството и снабдяването на електроенергия, в това число и кражбите на ток и в) технико-икономическа и финансово-счетоводна експертиза на всички участници в производството и снабдяването с електроенергия, за да се установи, неоходими ли са консултантските договори и другите практики, с които изкуствено се увеличава себестойността.
Но само токът ли е проблем на българските граждани? Уви – не! През целия период на прехода не се намериха политици, които да приложат практическата теория на Лудвиг Ерхард за соцалното пазарно стопанство. Това, което изведе разорена Германия след Втората световна война до първа икономическа сила в Европа и до трето място в света. Основните принципи на социалнота пазарна икономика са: а) Защита на конкуренцията; б) Социална защита на немощните, хората в неравностойно положение и децата и в) Подкрепа на малкия и средния бизнес – основния генератор на работни места и гръбнак на икономиката.
Кои от тези принципи функционират в нашата икономика сега и по време на прехода? Нито един.
Електроснабдяването е само един от многото монополи – частни и държавни. Нашата икономика е икономика на монополите – електропроизводство, топлофикации, водоснабдяване, търговия чрез големите търговски вериги, прокартелните действия на банките и така нататък, и така нататък ... Почти цялото потребление на българските граждани се диктува от монополи. Вместо да защитава конкуренцията и да изгражда конкурентна пазарна среда, порочната държавна политика доведе до това, че над 70-80% от икономиката в България е в ръцете на монополите и на олигополите.
Сега се „доизгражда“ монополизмът в ресурсопроизводството. Къде в Европа има земеделски производители с над 50 - 100 хиляди декара земя? У нас те изсмукват основната част от еврофондовете, за да укрепват своя монополизъм. Това става не без корупционните практики в земеделското министерство, които могат да се разкрият, ако властта има желание. Кой допусна всичко това? Народът или държавата на политическите партии, които подкрепят монополите през този период и на практика им слугуват?
Кризата у нас започна като част от световната криза, предизвикана от алчността на банките и слабата държавна регулация. Тя се развихри в другите страни, поради огромните обществени и други разходи, неадекватни на производителността на труда. У нас развитието на кризата бе ограничено чрез огромно свиване на потреблението, изцяло за сметка на Народа. Монополите бяха оставени от държавата без съответствуваща на времето професионална регулация и те като плесен обхванаха цялата икономика. Сега у нас започва нов етап на кризата, не по-малко страшен от този в Гърция и в другите южни държави на ЕС. Това е криза, предизвикана от монополите, подкрепяни от държавата и от свръх ограниченията на същата тази държава спрямо малкия бизнес, населението и обществото като цяло.
Едно е да разбираш от пари и монетаризъм, а съвсем друго е да разбираш от иновации, бизнес и икономика. Фундаменталната грешка на последното правителство бе, че икономиката се управляваше от финансист, който не разбираше от бизнес и икономика. Никой не пожела да разбере, че в развиващите се икономики, доминантата е развитието на бизнеса и конкретно на малкия и средния бизнес. Те са гръбнакът на икономиката. Когато прекършиш гръбнака, активността спира и кризата не чука на вратата, а направо я рита.
Тази криза ще продължи със сигурност до 2020 г. В Европейския съюз кризата също ще продължи до 2020 г., но по други причини, които не са тема на този анализ. Всички сегашни политически партии, които са минали през парламента, имат дял в стартирането на новия етап на кризата у нас, защото монополизмът се отглеждаше през целия период на преход към пазарна икономика с огромни дози лобизъм и корупция. Те си знаят! Затова те не могат да изведат страната от кризата, те са обременени от своите стереотипи, догми, идеологии, партокрация и т.н. Трябват нови хора-експерти в съответните професионални сфери, както направи Германия навремето с Лудвиг Герхард, който беше експерт, а не политик.
За да се спре ескалацията на уличния протест и социалната енергия да се пренасочи към градеж, а не да бъде изляна в разрушение, трябва спешно да се вземат нестандартни, но ефективни решения. Според мен те са:
а) Гласът на Народа трябва да се чуе незабавно. Това означава не кръгла маса, а „квадратна”. От едната страна е Президента. Срещу него са Представителите на протеста. Отляво са формалните представители на Гражданското общество, в това число синдикатите и работодателските организации, а отдясно - представителите на всички парламентарно представени политически партии. Всяка страна на „квадратната” маса е равнопоставена. Трудно ще се конституира тази „квадратна” маса, но всяка друга алтернатива ще бъде неефективна. Тази маса трябва да стартира смяната на статуквото.
б)Незабавно да се анулира увеличението на тока от миналото лято, считано от 01 декември 2012 г. и сметките за ток да се преизчислят. ДКЕВР да намери справедливо икономическо решение на проблема, като се възложат разработки на специалисти.
в) Незабавно да се приеме Закон за осъждане на прокризисната политика на банките от 2008 г. насам и лихвите по ипотечните кредити да се намалят до 3%. Испания превантивно е решила да бъдат 1,5%, за да са в състояние хората да ги изплащат. Оставям без коментар защо това не е направено досега у нас от висококвалифицираните управляващи финансисти. Разликата в лихвите до договорените да се поеме от виновните, за което е необходим задълбочен анализ на прокризисното поведение на банките, опериращи в България и подпомагащите ги в това им поведение държавни институции. (Такъв анализ на младия учен Радослав Пашов е публикуван в списание „Независим оценител, бизнес оценяване и експертизи“, бр.2 и 3/2012 г.).
г) Първото решение на „квадратната” маса, трябва да бъде да се възложи разработване на Програма за демонополизация на българската икономика. Пак „квадратната маса“ ще трябва да реши, какви да бъдат срокът и периодът за реализация на програмата.
д) Последното, но не по важност, спешно решение на този етап аз виждам в незабавно преориентиране на средства от Българската банка за развитие, както и от други източници за подкрепа на малкия бизнес, който все още диша. За последната една година над половин милион души са останали без работа, а техните семейства - без доходи. Това са хора загубили работни места по трудови правоотношения, свободни професии и фалирали малки бизнеси. Забележете - 350 хиляди фирми не се пререгистрираха по Търговския регистър! Ако тази маса излезе на улицата, какво ще стане с държавността? Дава ли си някой сметка за това?
Затова е нужно незабавно да се открият бюра по общини, за приемане на заявления за финансово подпомагане на все още дишащите малки бизнеси, защото това са готови работни места, които държавата или който и да е друг не може да създаде в условията на криза. На тези малки бизнеси трябва да се гледа като на национален капитал с особено висока ценност в този момент, който е най-евтиния начин за държавата да си помогне за излизане от кризата.
Такиви бюра могат да се създадат и към банките, за да се използва техния кадрови ресурс, но може да се използва и потенциала на организациите с нестопанска цел, които имат такъв предмет на дейност. Въпрос на конкретна преценка и ефективност. Най-важното в случая е бързината, за да се спаси всеки все още дишащ бизнес, всяко едно работно място. В по-далечно бъдеще, рентабилността ще си каже думата и нерентабилните предприятия естествено ще си отидат. Сега в тези условия рентабилността е ефимерна величина и е въпрос на оцеляване.
В следващите месеци Българската банка за развитие (ББР) ще трябва в движение да промени радикално своите правила, за да бъде основен лост за подкрепа и развитие на гръбнака на икономиката – малкия и средния бизнес. Без тази подкрепа, кризата ще продължи и след 2020 г.
Този текст е написан на 11 март 2013 г. и същият ден е предложен на вестник „Стандарт“, като реакция на интервюто на г-жа Кристалина Георгиева в същия вестник от 08 март 2013 г. Тъй като в. „Стандарт“ е отказал да помести коментара на д-р Ботю Борисов, в. „Свободен народ“ го публикува с незначителни съкращения.