В серия от публикации ви предоставяме информация за един наглед тривиален търговски спор, при който едната страна не изпълнява договорните си задължение(не заплаща уговорените лизингови вноски) и това води до сериозно влошаване на отношенията между контрахентите.
Като пълномощник на фирмата на съпруга си, г-жа Кайлитска получава над 12 автомобила предоставени й по силата на лизингов договор от Голд лизинг, управлявана от Явор Джиджев и Иван Станев. Известно време тя изпълнява договорните си задължения и заплаща ежемесечно вноските си. В един момент обаче, решава, че лизингованите автомобили са вече нейна собственост и започва да се разпорежда с тях, както намери за добре, едни биват продавани, други разглобявани и също продавани, само че на части.
Всичко това води до сериозно ощетяване на фирмата-лизингодател, която след период на подканяне и изчакване решава да потърси правата си в съда. От „Голд лизинг“ ООД завеждат граждански дела(заповедни производства и производства по общия ред) за установяване на вземанията си. Жалбоподателите печелят заведените дела и се снабдяват с изпълнителни листове за вземанията си, но въпреки това не успяват да упражнят правата си. Причината е в опита на г-жа Кайлитска да осуети изпълнението чрез оспорване на законността на приложените по делото Записи на заповед, които са послужили като изпълнително основание. Теменужка Кайлитска твърди, че документите са неистински, тъй като подписът на тях не е положен от нея.
Нещо повече, в желанието си да избегне правосъдието, г-жа Кайлитска пуска сигнал до органите на досъдебното производство и Прокуратурата, в който директно обвинява горепосоченото дружество в съставяне и използване на неистински документи, документи с невярно съдържание и в извършването на данъчни престъпления.
По получения сигнал, представителите на държавното обвинение и досъдебното производство извършват редица процесуално-следствени действия, при които бива иззета цялата документация, в това число и оригиналите на процесните Записи на заповед. Въпросните следствени действия се извършват в рамките на т.нар. дело „Октопод“ и нанасят непоправими вреди на дружеството, следствие на които, то преустановява дейността си. Необяснимо за всички запознати със случая е бездействието от страна на разследващите органи, които не извършват задължителното действие, имащо първостепенно значение, назначаването на графическа експертиза, която да установи, кой е авторът на положените парафи. Недоумението се засилва и от факта, че оригиналните Записи на заповед се намират в Националната следствена служба.
Освен, липсата на изследване на процесните менителнични ефекти, учудване буди и факта, че бившият служител на „Голд лизинг“ ООД Радослав Костов, който е бил упълномощен да изготвя и предлага за подпис на клиентите записите на заповед на дружеството, и който е единственият свидетел-очевидец на подписването на документите, не е бил разпитан по делото. При наличие на свидетел-очевидец разпита му е задължителен, ако се търси разкриване на обективната истина. За да защитят правата и интересите си, от Голд лизинг сезират Софийска районна прокуратура и Инспектората към Върховна касационна прокуратура с мотивирано искане да бъде образувано наказателно производство за набедяване срещу Теменужка Кайлитска. В жалбата, от фирмата подробно излагат фактическата обстановка, както на гражданскоправния им спор, така и на лъжливите и неверни твърдения по отношение на тях.
От СРП не уважават искането с аргумента, че не са налице съставомерните признаци на престъплението набедяване, законоворегламентирани в чл. 286 ал.1 НК. От държавното обвинение се мотивират, че сигнала на дамата е израз на добросъвестността на подателя да разкрие обективната истина. Допълват, че Кайлитска не посочва конкретно лице, а само заявява, че не тя е подписала менителничните ефекти, което от фирмата-лизингодател категорично отричат и опровергават документално. От Прокуратурата твърдят още, че жалбоподателката не е имала намерение да набеди някого в престъпление, а само да инициира проверка по случая.
Като думи на защитник, който надлежно е подготвил защитната си теза, звучи становището на прокурора от СРП, че Теменужка Кайлитска е била убедена в своята правота и движещ мотив в съзнанието й е бил, не личното отмъщение, а желанието й да защити гражданските си права. С подобни защитни становища, представителите на държавното обвинение, определено, не биха звучали убедително в случаите, когато заявяват, че се борят с престъпността и защитават интересите на гражданите. Сякаш, за да затвърдят последното, от СГП потвърждават отказа да се образува наказателно производство за набедяване срещу Теменужка Кайлитска.