Когато говори, Михаил Миков прави впечатление на човек, който или не разбира смисъла на думите, или просто не му пука. В неговия речник думата „демокрация” придобива особено мърляв и болнав вид.
Попитаха го по време на последната пресконференция преди ваканцията „докога ще издържат”, а Миков рече:
“Априори поставен, въпросът “докога ще издържите” не е сериозен в условията на демократично общество. Когато остракизмът или агората са решаващите фактори във вземането на решения, ние сме твърде далеч от представителната демокрация, каквато е позната на модерния свят.”
А дали парламентът е легитимен, след като изследвания показват висока подкрепа за протестите? На това питане шефът на Народното събрание бе още по-витиеват:
“Априорното обсъждане на този въпрос, без да дадеш шанс за апробация в практиката, подменя смисъла на демокрацията и не е нищо повече от неудовлетвореност от изборните резултати, а не от конструираните след резултатите институции”, заяви Миков.
Протестите според Миков били „натиск заради самия натиск”, а омбудсманът Константин Пенчев да си гледал работата вместо да се „включва в политически състезания”.
Преди два дни Михаил Миков обяви Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) за закрит. Аргументите му бяха същите като на Станишев за назначаването на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС – намазани с катран и овъргаляни в перушина. Бихме казали - смешни, ако не бяха толкова жалки.
„НЦИОМ няма място в парламента. Сега, когато има достатъчно социологически агенции, не е необходимо да има официозна такава", мотивира се Миков.
Ами то има и много частни радиа,телевизии, информационни агенции. Защо тогава по същата схема не закрият БНР, БНТ, БТА?
Според Миков в Народното събрание трябва да има не социологически център, а звено, което да оценява ефекта от изработваното законодателство и "да светва червената лампа", когато един закон не дава очакваните последици.
Очевидно на Миков вече му е светнала „червената лампа”, че „априори” изборите наближават и няма да е много „конструктивно” някои изследвания прекалено да се отклоняват от правилните резултати. Като например изследването, което курдиса Николай Бареков на трета позиция по рейтинг в политическата гонка. За да изглежда достоверно, едно проучване на общественото мнение трябва да бъде подкрепено от още няколко подобни изследвания.
Както публиката вероятно е забелязала, екстравагантни социологически данни не липсват на пазара на последък. А това заедно с отказа да се приемат поправки в изборното законодателство, ясно сочи едно: Михаил Миков послъгва, че не мислели за предсрочни избори. Мислят, и още как! Отдавна им светна „червената лампа”, че са в деликатно равновесие и ако някой бутне конструкцията, падането ще е лошо.