Член .293а от Наказателният кодекс гласи „Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.”
На пръв поглед, този законов текст изглежда често приложим, предвид социалния заряд, който носи в себе си. Често на практика се получава разнобой в отношенията между бивши гражданскоправни партньори, който разнобой води до съдебни битки, респективно до присъди.
Този текст присъства в Наказателния кодекс от размирната 1997г. като вероятно законотворците тогава са смятали, че той в допълнителна степен ще осигури справедливост и гаранции за изпълнение на съдебните актове.
За близо 20-те си години нормативен живот, чл.293а от НК има всичко на всичко едно изменение през 2006г., с което се намаля наказанието от три години „лишаване от свобода” на една година, а също така се добавя и алтернативният текст с наказанието „пробация”. Липсата на повече законодателни изменение, по принцип, говори за стабилност на даден текст и за неговата необходимост и правна приложимост.
Да ама не, както би се изразил един известен столичен журналист.
Текстът остава напълно неприложим. Липсва каквато и да е практика по него. Прокурорите през годините масово отказват да образуват досъдебни производства по него, а образуваните биват прекратени след не особено пълни и всестранни разследвания. Представителите на държавното обвинение сякаш избягват този текст и напътстват разследващите органи да водят разследването и да привличат обвиняеми по други наказателни текстове.
Често се случва граждани да водят граждански дела на различни основания, да ги печелят и да им се присъждат определени суми, но въпреки това, в последващи изпълнителни дела, да не могат да си ги съберат, въпреки наличието на парични средства или имущество на осъдения. Тук този наказателен текст има приложение, но уви.
Такъв е и случаят с подробно разгледаната от нас съдебна сага между „Голд лизинг” ООД, представлявано от Явор Джиджев и Иван Станев, и пълномощничката на ЕТ „Декор – Хайри Кайлитски”, Теменужка Кайлитска. Въз основа на подписани от горепосочената дама 3 броя записи на заповед, тя се задължава да изплати определена сума на управителите на „Голд лизинг”. Нейното неизпълнение, обаче, принуждава господата Джиджев и Станев да се обърнат към съда. Три съдебни инстанции осъждат г-жа Кайлитска да заплати неголямата сума, посочена в менителничните ефекти. Въпреки влезлия в сила съдебен акт и изтичането на една година от тази дата, жалбоподателите остават финансово неудовлетворени. Сумата е малко над две хиляди лева, не е голяма и едва ли би се отразила съществено на дейността на жалбоподателите. Отказът от прилагането на чл.293а от НК, обаче, дава възможност и на други осъдени лица да не изпълняват паричните си задължения спрямо кредиторите си.
Разбира се, лицата, на които са присъдени суми и е издаден изпълнителен лист могат да се обърнат към съдебни изпълнители, които с полулегални процедури да им съберат присъденото по гражданскоправен ред.
В проекта за нов Наказателен кодекс от декември 2013г., подобен текст въобще не присъства и може би чл.293а ще остане в правната история като текст без съдебна практика.