Младите познават само Тодор Живков от новата история

19 September 2013

Изследване на НЦИОМ показва, че 51% от младите българи не знаят как е умрял писателят Георги Марков*, за 49% Освиенцим е непозната дума, а 56 на сто не свързват с нищо конкретно Холокоста.18 процента от младите българи биха искали да живеят по времето на Тодор Живков. "Това са живеещите в селата, безработните и ромите на възраст между 30 и 35 години. В отговорите на въпроса за плюсовете и минусите за обикновения човек да живее под управлението на Живков преобладават натрупвания в отговорите за плюсовете. "Въпреки че като цяло управлението е възприемано като недемократично, придобивките на онова време не са забравени и впечатляват и до днес младите хора", коментира социологът Васил Къдринов. Той коментира изследването "Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес", направено през юни сред 1100 млади хора между 15 и 35 години. 

Според Къдринов, директор на Центъра за съпротива срещу тоталитаризма "Хана Аренд" и партньор в проекта, в знанието на днешните млади хора за тоталитарния режим съществува огромна празнота и те не знаят нищо за ключови събития.
62% се затрудняват да посочат причина за смъртта на Никола Петков, 51% не са наясно как точно е загинал Георги Марков и не са чували за неговите "Задочни репортажи", 85 на сто не знаят нищо за полския профсъюз "Солидарност". Кариерата край Ловеч - концлагерът "Слънчев бряг", за част от младите е каолиново находище, а думата "кулак" се оказва непозната за тях с предположения, че е синоним на каруцар, природно бедствие или шофьор. 


88 на сто от младежите нямат представа какво представлява пактът Молотов - Рибентроп, а две трети от тях не знаят какво са правили българските войски в Чехословакия през 1968 г. 


За 3 на сто от изследваните лица ГУЛАГ е интернет търсачка, а отделни отговори свързват понятието с "вид ястие" (вероятна аналогия с гулаш). 


Къдринов се надява, че изследването на НЦИОМ, финансирано от Европейския парламент, ще послужи като отправна точка за промяна на образователната политика у нас. Той добави, че учебниците по история би следвало да бъдат пренаписани така, че младите хора у нас да учат за престъпленията на комунизма така, както учат и за нацизма./СД