При огромен интерес протече Международната конференция с участието на бившия италиански премиер сенатор Марио Монти.
Залата на представителството на Европейската комисия в София не успя да побере всички гости на форума – политици, дипломати, представители на бизнеса и научните среди, медии.
Организаторите от Института за икономически и международни отношения (ИИМО), списание „Икономист“ и корпорация „Развитие“ чрез консултантско дружество „Хирон“ предложиха програма в два панела, засягащи най-наболелите теми в обединена Европа – промените в Еврозоната и предизвикателствата пред ЕС.
Модератори бяха директорите на ИИМО посланиците Валентин Радомирски и Любомир Кючуков, а сред панелистите се открояваха имената на министъра за българското председателство Лиляна Павлова, председателят на УС на АИКБ Васил Велев, политологът Антоний Тодоров.
Изключителната възможност да се срещнем и чуем доклада на сенатор Монти се осъществи благодарение на бившия министър и евродепутат Ивайло Калфин, работил в ръководената от Марио Монти „Група на високо равнище за собствените ресурси“ (HLGOR).
Вицепрезидентът на България Илияна Йотова откри конференцията с констатацията, че поколението на 21 век не отговаря на идеите и амбициите на създателите на ЕС от 60-те години на миналия век.
Йотова остро посочи някои от основните проблеми при функционирането на обединена Европа, един от които е фактът, че бюрокрацията е изместила визионерството.
Вицепрезинентът коментира и темата за кохезионната политика, наричайки митологема мнението, че тя е обречена и след 2020 година финансирането ще промени своята логика и посока. По думите й, предстоящото от януари, 2018-та българско председателство трябва да постави сред приоритетите дебата за кохезионната политика, тъй като това е истинският разговор за Европа.
В своя доклад сенатор Марио Монти обърна внимание и формулира някои от основните предизвикателства пред съюза, част от тях превърнали се в сериозни проблеми за функционирането му. Той укори принципа за правене на национални политики, които не се съобразяват в достатъчна степен с Брюксел.
Една от тезите му обаче е, че въпреки всичко сме свидетели на нов подход, който идва на фона на „сива, скучна ситуация“.Той е убеден, че трябва да се вземе голямо решение – да мислим с европейски времеви граници. Това ще стане още по време на българското председателство – май, юни догодина, при обсъждане на многогодишната финансова рамка, защото според Монти - „всички сме уморени от шизофреничното разделение между прокламирането на големи цели и липсата на средства за постигането им“.
Засягайки отново предстоящото българско председателство, Монти сподели впечатления от срещата си с премиера Борисов (състояла се преди началото на конференцията). От разговора с министър-председателя е станало ясно, че сред приоритетите на председателството ще бъде темата за Западните Балкани и това е добре, тъй като има нужда от нея, убеден е сенаторът.
Изправени сме пред риск от дезинтеграция, обяви той, изтъквайки, че по тази тема е започнал да пише през 2014 година. За разлика от повечето наблюдатели аз бях убеден, че рискът от дезинтеграция съществува и са налице много недостатъци на ЕС, свързани с националните политики, посочи Монти.
Той формулира истинския проблем, който по думите му е в разликата от правене на политика в миналото и сега. Преди политиките са се правили, насочени към по-дълъг времеви хоризонт и националните политически лидери са имали възможност истински да участват в интеграцията, вярвайки, че има връзка между изграждането на общия европейски дом и собствените им национални интереси, обяви Монти. Сега обаче, изтъкна той, политиката е ограничена в 140-те знака на туит постингите и 10-те секунди на телевизионните съобщения. По този начин не може да има дългосрочни опити да се работи за интегриране, убеден е сенатор Монти.
Той обаче смята, че опасността от дезинтеграция е намаляла, като обвърза този факт с проведения от Дейвид Камерън референдум във Великобритания за излизане от ЕС. Макар и определяйки действията на Камерън като стремеж към постигане на лични политически интереси, който не е успял, Марио Монти увери, че Брекзит няма заразен ефект, а обратното - ефект на антитела. Той се мотивира с проучвания на общественото мнение, показващи, че настроенията в подкрепа на ЕС са се повишили.
Коментирайки ситуацията в Каталуния и Испания, сенатор Монти подчерта, че не бива да има очаквания, които не могат да се изпълнят от ЕС. Съюзът не може да се намесва и решава проблем, възникнал между държава членка и част от тази държава.
Марио Монти завърши оптимистично доклада си, посочвайки, че има място за напредък, тъй като затрудненията в Евросъюза до голяма степен са в самите държави членки и има възможност за подобрение на ситуацията.