„Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното” - тази мисъл на Бисмарк цитира ръководителят на фондация „Конрад Аденауер“ Марко Арнд, обобщавайки впечатленията си от България.
- В какво управлението на коалиционното правителство на Бойко Борисов успя и къде то се провали?
За равносметка на постигнатото, според мен, е още рано да се говори, тъй като правителството, в настоящия му състав, е на власт едва от около година и половина. Но отсега се вижда, че то има много ясна западна ориентация, което само може да ни радва. България е фактор за стабилност в региона, особено на фона на случващото се между Русия и страните от Черноморския басейн. Освен това страната е стабилна във финансово и икономическо отношение, а също и по отношение на пазара на труда. За съдебната реформа на правителството беше нужно конституционно мнозинство, за чието подсигуряване се наложи да бъдат приети исканията на ДПС, за съжаление. Аз бих предпочел голяма съдебна реформа и оставането на министър Христо Иванов на поста му. Но вероятно е все пак по-добре да има малка реформа, отколкото никаква. Последният доклад на Европейската комисия за напредъка на страната наистина беше по-положителен за Румъния, отколкото за България. Румъния отбелязва голям напредък в борбата с корупцията на най-високо равнище, какъвто в България действително липсва. Обстоятелството, че за двете страни се изготвят отделни доклади, показва, че те се разглеждат отделно. Това обаче би трябвало да бъде стимул за полагане на допълнителни усилия. Надявам се България отново да настигне Румъния. В крайна сметка и днес остава в сила казаното от Бисмарк: „Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното”. Министърът на здравеопазването Москов е настоятелен в своите реформаторски усилия, макар че е критикуван. Много положително гледам на дейността на министъра на отбраната Николай Ненчев, особено на неговите усилия за подобряване на интеграцията на българските въоръжени сили в НАТО и за намаляване на зависимостта на България от руската поддръжка на военната техника. Извън това са необходими още реформи, преди всичко в образованието, но се надявам, че правителството ще има повече от две години време за това.
- Как оценявате това, че премиерът Бойко Борисов започна да отменя големи обществени поръчки, раздадени на фирми, които по всяка вероятност се контролират от прословутото българско задкулисие?
Тук също важат думите на Бисмарк за добрите чиновници. Според мен, данъчните власти и прокуратурата в България все още реагират прекалено вяло на подозрения за корупция по високите етажи на властта. Осъдителните присъди са голяма рядкост. България има съответните институции и закони, но те би трябвало и да се прилагат. Обстоятелството, че това става крайно рядко, показва силата на споменатото от вас задкулисие. Реномето на България силно пострада при предходното правителство на Пламен Орешарски. По мнение на наблюдателите, то се намираше в ясно видима зависимост от олигархични кръгове - в България много често споменават в тази връзка фамилията Пеевски.
Конкретните причини за спирането на обществени поръчки от страна на премиера Борисов не са ми известни, но ако това става поради подозрения за нередности при тяхното раздаване мога само да приветствам тези стъпки.
- Борисов се ползва с подкрепата на Европейската народна партия /ЕНП/, но в България често бива критикуван заради миналото си. Критиците му твърдят, че ЕНП трябва да ревизира отношението си към него. Как се отнасяте към тези призиви?
България е лоялен член на НАТО и Евросъюза, а сегашната правителствена партия ГЕРБ е член на Европейската народна партия. При демокрацията е обичайно и дори желателно медиите да проверяват критично биографиите и действията на политиците. Който обаче повдига обвинения, трябва да може да ги докаже. Бойко Борисов, независимо от критиките, е избиран два пъти демократично за министър-председател на страната и явно продължава да се радва на подкрепата на българските избиратели.
- Как оценявате позицията на Борисов по кризата с бежанците - особено на фона на политиката на германската канцлерка Ангела Меркел, която няма подкрепа сред държавите от ЕС?
Бежанската криза наистина е едно от най-големите предизвикателства и изпитания за Европейския съюз и засега той няма точна рецепта за решаването й. Механизмите в тази област, например споразумението от Дъблин, са създадени във време, когато никой не е предвиждал подобен поток от бежанци, така че сега имаме съвсем нова и крайна ситуация. От една страна Европа не може просто да затвори границите си и да връща хора, търсещи сигурност и закрила. От друга страна обаче, не може и да приема неограничено бежанци и мигранти. В момента наистина има разделение в Европейския съюз, защото държави като Германия носят основното бреме на потока от бежанци, докато други не искат да приемат никакви бежанци или приемат много малко. Затова мисля, че трябва да се намери ефективно общоевропейско решение, което обаче хич не е лесно. При това, разбира се, е важно в това решение да бъде включена и Турция като ключова страна по пътя на бежанците.
- В България често се твърди, че Бойко Борисов е в много добри отношения с германската канцлерка Ангела Меркел. Как оценявате тези отношения?
Разбира се, винаги е предимство, когато водещи политици от различни страни имат помежду си добри лични отношения като тези между г-н Борисов и г-жа Меркел. На европейско ниво българският министър-председател е надежден партньор на канцлерката. Освен това България и Германия по традиция поддържат добри връзки помежду си. За това сега спомага членството им в НАТО и Европейския съюз. България разглежда Германия като стратегически партньор. Присъствието на германски фондации в България, в това число и на фондация „Аденауер“, също е израз на прекрасните отношения между нашите две страни.