"Лютеницата с хорото" е вторият български продукт със сертификат за специфично географско указание на пазара на ЕС. Европейската комисия е издала заповед "Лютеница Първомай" да може да се произвежда само от заводи и фабрики в района на града, съобщи "Труд".
Поколения българи разпознават тази лютеница от етикета - танцьори в народни носии играят хоро.
"Тази лютеница се прави в нашия завод от 60-те години на миналия век и специфичното е, че я правим по технологията на нашите баби, адаптирана към условията на завода. Прави се от пресни домати, които преди това се съхраняват в асептични танкове, помещение с вместимост 20 тона, което не допуска съприкосновение с въздух и гарантира отлично качество и свежест на зеленчука. Доматите се варят до сгъстяване и не се ползва никакво вносно пюре. Използваме само български домати и пиперки", казва Георги Банялиев, изпълнителен директор на "Булконс Първомай" АД.
За първи път през ноември 2011 г. страната ни защити "Горнооряховски суджук" също като продукт със специфично географско указание за района на Горна Оряховица.
След над две години процедура ЕС одобри и редица български месни деликатеси, но като продукти с традиционно специфичен характер. Те могат да се произвеждат само в България. Признанието получиха филе "Елена", луканките "Смядовска специална", "Търновска", "Троянска" и "Чумерна". Признанието на ЕС получиха и обикновената и кайзерована пастърма, както и врат "Тракия" и роле "Трапезица".
Родните продукти бяха защитени от сдружение "Традиционни сурово-сушени месни продукти", в което влизат 34 фирми. Наскоро от земеделското министерство съобщиха, че италианската фирма "Кю Чертификациони" със седалище в град Сиена ще одитира всички предприятия.
За храните, носещи логото на ЕС за продукти с традиционен характер, са абсолютно забранени соята и синтетичните подобрители. На камък удариха опитите на кабинета "Борисов" да защити гроздовата ракия като специфичен продукт на пазара на ЕС, идващ от България. ЕС не признава нашата ракия, независимо че Министерството на земеделието излезе с доклад, в който пише, че "от арабските земи силното алкохолно питие достига до България през XІІІ-XІV век, т.е. много по-рано от завладяването ни от Османската империя".