Условието, което посочи лидерът на ДПС Лютви Местан за подкрепа на бъдещия кабинет „Орешарски”, е да не се премахва плоският данък. "Не бихме подкрепили правителство, което вместо да е партньор на бизнеса, ще е рекетьор", заяви Местан след края на консултациите с президента Росен Плевнелиев.
Това бе единственото конкретно, категорично и най-често поставяно искане от страна на ДПС извън обичайните политически абракадабри за „подобряване на положението на народа”.
В случая не става въпрос за лява или дясна политика, а за интересите на върхушката на ДПС и обръчите от фирми, които просто съвпадат с философията на дясното. От ДПС изведнъж забравиха за бедния си електорат и дори не пожелаха да дискутират с партньора си БСП поне някаква възможност за необлагаем минимум.
В предизборната си програма социалистите настояваха за промяна на плоския данък, който бе въведен от Пламен Орешарски по време на тройната коалиция преди пет години. Те много се срамуваха от този данък, защото не прилягаше към идеологемата да се наказват богатите за сметка на бедните. И когато ги питаха как така са посегнали към този типичен десен инструмент, те казваха, че моментално ще го променят, щом дойдат на власт.
Левицата записа в конгресните си документи ангажимента да въведе необлагаем минимум за получаващите минимална заплата и да обложи с 20 на сто горницата на личните доходи над 4500 лв.
В началото на седмицата обаче лидерът на БСП Сергей Станишев потвърди в телевизионно интервю, че партията му ще настоява за промяната на данъчната система.
Днес е ясно, че обещаният „ляв завой” от БСП се отлага за някой друг път. Депесарският десен шут запокити социалистическите обещания към хоризонта. Пламен Орешарски мимоходом спомена, че няма да пипа данъчната система.
Досега ДПС като коалиционен партньор никога не е поставяла въпроса за данъчната система. Твърдата позиция на движението този път говори, че обръчите доста са стегнали политиците от ДПС и няма да търпят никакви лигавщини, защото струва много скъпо.
Къде е „Атака” в тази дилема? Волен Сидеров изрече тежки клетви и ругатни за всички български, европейски и американски политици, но не отвори дума за вида на данъка, най-съществения инструмент за осъществяване на намеренията му да увеличи драстично заплатите и пенсиите. Легендата за златните планини и изгонването на чуждестранните инвеститори не са предназначени за политици и икономисти, а за широките народни маси. Но ако се съди по подкрепата за него, скептицизмът на българина понякога върши и добра работа.
Всъщност в „Плана Сидеров” не се посочват други промени освен преструктуриране на митниците и повишаване на приходите с 2 милиарда лева от пресичане на контрабандата. Пари в размер на 4 млрд. лв. годишно ще потекат според този план от по-справедливо преразпределение на парите от енергийния сектор и добива на природни богатства.
На икономисти „Плана Сидеров” много напомнял реформите, предприети в някои африкански и латиноамерикански диктатури.
И тъй като този кабинет бе обявен за неполитически, а „експертен”, излишно е да питаме дали е ляв или, десен. Очевидно ще е от някакъв трети вид. Донякъде ще напомня кабинетите „Димитър Попов” и „Беров”, но ще си има и собствена физиономия. Чие лице ще седи в центъра на общата фотография, предстои да видим. Дано поне е от българския политически ареал.