Красивата щерка на Екатерина и Петко Каравелови остави след себе си спомена за една много богата духовно, красива и чувствителна жена, както и загадката на своята смърт, вплетена в името и съдбата на Яворов. Писма, дневникови записки и спомени на нейни съвременници внушават, че тя е била своенравна и нестандартна, че е обичала предизвикателствата, включително във връзките си с мъже.
Той се нарича Петър Нейков. На 26 години, щастливо задомен за дъщерята на богат белгийски производител на бира, младият мъж се радва на разкошно обзаведен дом, където има възможността да кани често приятелите си. А тя е още 19-годишна, току-що завърнала се от френския пансион девойка.
В писмата си от Франция Лора многократно дава да се разбере, че мъжете и жененето не й влизат в близките планове, че би искала да отиде учителка в Македония. Че ако се интересува кой за кого се е сгодил или заженил, то е само защото е любопитна. С какво младият дипломат пленява нейното капризно внимание? Книгите на Петър Нейков свидетелстват за човек с богата култура, литературен вкус, емоционален. И не на последно място – привлекателен.
“Казвам си понякога, че Лора Каравелова и Яворов не биха срещнали трагичната си участ, ако не бях женен през 1905 г.” – ще напише след много години Нейков. Като се има предвид строгото възпитание в семейството на Петко Каравелов, немилостивите изисквания на Екатерина Каравелова към децата й, а също и нравите в началото на века, можем да си помислим, че крехкото девойче е прелъстено. Но ще сбъркаме. Не Петър Нейков, а Лора е тази, която дава тон на отношенията им: “…съдбовната среща ме стресна силно. Помислих за миг, че ми се налага отстъпление, бягство. Но Лора не се показа склонна да насърчи моята мисъл. Бърнард Шоу е убеден, че жената е същински деен елемент в любовта. В много случаи това е вярно. Лора можеше да улесни отстъплението ми, но тя ме насърчи да остана. Останах.”
Властна, ловка и влиятелна, Екатерина организира поредица от почти военни действия, за да раздели влюбените. На Лора непрекъснато се говори колко коварен, порочен и душевно ограничен е нейният избраник, не я пускат без придружители от къщи, следи се кореспонденцията й. Екатерина, самата тя хладновата и трудно поддаваща се на емоции, омъжена по-скоро за идеята, а не за човека, никога няма да разбере своята дъщеря. Никога няма да й повярва, да я подкрепи.
Не такъв зет иска тя за дъщеря си – току-що уволнен от министерството, приятел и колега на ония гуляйджии от кръга на “Българан”. Почтен в своите намерения и решения, Петър Нейков подава молба за развод и се приютява в мансардна стая под наем. Влюбените правят опит да избягат, но Екатерина осуетява приключението – файтонът с бегълците е застигнат някъде към Карлово и непокорната дъщеря е прибрана под бащиния си покрив, конвоирана от яки мъже. С почти неприлична скорост е обявен годежа на Лора за богатия и обещаващ член на Демократическата партия д-р Иван Дренков, на когото Екатерина Каравелова възлага много надежди.
Лора плаче и хвърля воала си в деня на сватбата си на няколко пъти, но все пак през април 1907 г. тя е вече съпруга на д-р Дренков. Първото й дете, което скоро умира, по всяка вероятност е плод на греховната й връзка с Петър Нейков, неслучайно Екатерина не отбелязва никъде в дневниците си неговото рождение. Препятствията, забраните, разстоянието само изострят чувствата на Лора към изоставения любим. След много години дипломатът пестеливо ще сподели: ”…връзката ни не спря дотук, а продължи няколко години. Срещите ни ставаха три или четири пъти на година, но писмата вървяха непрекъснато. И от 1908 г. нататък на писалището ми в Серското, по-късно в Скопското консулство редовно ме чакаха поне три пъти седмично пликове с характерния, кръгъл почерк.”
Отчаяна от ненавистния й брак с Дренков, Лора бяга в Лондон през 1910 г., решена да чака там, докато мъжът й не се съгласи на развод. Надява се да се върне отново при Петър Нейков - ако той все още я желае. През това време, обаче, уморен от чакане и обезверен от нейното непостоянство, той се жени за своя приятелка от детинство. А Лора? Историята на нейното сближаване с Яворов е поредното доказателство за нейната противоречива натура. Знае се с каква необяснима и днес страст тя го преследва дори и зад граница, какви планини от препятствия руши, за да бъдат заедно, за да бъде неин. Всички изследователи на Яворов са наясно колко резервиран е той относно тази настойчива в домогванията си, красива и много интелигентна жена, която знае няколко езика, свири на цигулка, има зад гърба си името и влиянието на една популярна политическа сила…
Защо избира именно него? Волната птица, харамията, особняка, самообразовалия се поет, грозника с най-нешлифованите светски обноски…Защо, вече впримчила златната птица в клетката, тя с безумно упорство иска нови и нови доказателства, че е единствената в живота му: ревнува го, следи го, засипва го с упреци, че й отделя недостатъчно внимание и любов… Дали щеше да се стигне до трагичната нощ на 30 ноември 1913 г., ако беше си избрала някой друг за съпруг? Та тя е била винаги заобиколена от обожатели, един от друг по-знатни, по-приемливи от гледна точка на положение, образование, интереси, външност... Но тогава нямаше да е Лора Каравелова, за която Петър Нейков казва: “Тя искаше да живее като Ибсенова героиня. Но беше несъмнено по-категорична от Нора. Не я задоволяваха материалните наслади, които можеше да й даде животът. Винаги търсеше нещо отвъд осезаемото щастие…”