Как оценявате резултатите от визитата на президента на България?
Първо, искам да поздравя Република България с приемането на щафетното председателство на ЕС до средата на 2018г. Надявам се, че, ползвайки се от своите разширени пълномощия, София ще способства за сближението на Ереван с Брюксел, преди всичко по въпросите на европейските инвестиции, либерализацията на визовия режим, статуса на арменската диаспора в страните-членки.
Сключеното споразумение за регулиране на трудовата миграция, подписано от българския социален министър Бисер Петков, стабилизира статуса на гражданите на Република Армения, живеещи в България, и в другите страни на ЕС. Като цяло, София и Ереван трябва да укрепват сътрудничеството си в социално-икономическата сфера.
Президентът Серж Саркисян напомни, че подписаните от него договори в София преди 10 години са изпълнили своето предназначение и сега България и Армения се нуждаят от нови.
Как президентската визита ще съдейства за развитието на старата духовна и културна близост на нашите народи, които имат обща история и национални герои, смесена кръв и т. н.?
Визитата на президента на България е въплъщение на историческата традиция на братска дружба на нашите народи. Президентите Радев и Саркисян ги свързаха с нови крепки връзки. Много е важно да почитаме паметта на нашите общи национални герои – арменци и българи: Пейо Яворов, Валериан Мадатов, Андраник Озанян, Гарегин Нъждех.
Паметник на Яворов има в Ереван и президентът Румен Радев го почете, по време на посещението си в едноименното 131 ереванско училище. На Мадатов през 2005г. беше открит паметник в българския град Шумен, на мястото, където е починал от раните си.
Точно след 6 години – през 2011г. в квартал Галата на град Варна беше открит и паметник на Андраник и площадът, на който се намира, е наречен с неговото име. Още преди това, на предната стена на дома, разположен наблизо, където е живял, е поставена паметна плоча. Такава има и на предната стена на дома в София, където почти четвърт век е живял Нъждех. Отдавна вече е време и на него да се вдигне паметник в България.
В тази връзка, намирам за похвална инициативата на бизнесмена от Армения Карен Алексанян, постоянно живеещ в България, да поръча изработването му. Много се надявам, че откриването на паметника в първата българска столица Плиска ще съвпадне с визитата на един от двамата Саркисяни: сегашният президент и бъдещ министър-председател Серж Саркисян, или приемника му на президентския пост Армен Саркисян.
Аз самата ще се постарая тогава да присъствам и да се включа в тази висша проява на нашата дружба. И мисля, че напълно еднозначно е нужно да се постави паметникът, колкото се може по-скоро, за да бъде закрит веднъж завинаги въпросът за историческата оценка на дейността му. Нъждех символизира нашата увереност, че братската ни дружба ще остане с нас навеки.
През миналото лято и есента медиите извадиха на бял свят два сериозни проблема между нашите две страни. В откритите разговори и на прес-конференцията президентите Радев и Саркисян не ги споменаха. Как виждате разрешаването им?
По отношение на аферата с българско и друго източноевропейско оръжие, продавано на Азербайджан и от там на всякакви видове ислямисти, смятам, че виновните в нарушаване на международните закони и в подкрепа на ислямските екстремисти и терористи ще понесат заслужено наказание. Също искам да изразя възхищението си от българската журналистка Диляна Гайтанджиева, което миналата година направи пред българските медии сестра ми Армине Адибекян. Тази млада жена притежава наистина мъжки характер и смелост!
Що се отнася до така наречените „азербайджанска пералня“ и „хайверена дипломация“ на Баку, искам специално да отбележа, че в тях са замесени не само български политици, политолози и журналисти. Азербайджан отдавна е готов на всичко, за да провежда успешно политиката си на експанзия на арменски земи и унищожаване на нашето културно наследство.
Все пак, неприятно впечатление остави софийският вестник „Стандарт“, който само с няколко думи отбеляза визитата на българския президент в Армения. Обаче, за сметка на това, широко отрази презентацията на австрийска антиарменска книга на български език (авторът Ерих Файгл и издателят Адолф Опел са известна виенска гей-двойка), интервюто на българския министър-председател Бойко Борисов за азербайджанска информационна агенция, в момента на срещата на президентите в Ереван, и двусмисленото изказване на Федерика Могерини за Азербайджан. Явно е, че „пералнята“ и „хайверената дипломация“ още функционират.
Заслужават остро порицание тези български политици, политолози, журналисти, които са взели участие в изложбата в Париж „Азербайджан: земя на толерантността“ и във форума в Баку „Диалог на цивилизациите“. И двете заглавия са в пълна противоположност с характера на бакинския режим. И мотивите за участие в тях за мене и за арменците са напълно прозрачни.
Ще ми бъде интересно: с какво Азербайджан ще подкупва чуждите политици, политолози и журналисти, когато в замърсения азербайджански участък на Каспийско Море напълно се изчерпи хайверът и свършат „нефте-доларите“ от намаляващите запаси от въглеводороди на територията на страната? Уверена съм, че тогава разумните европейци ще видят къде е правдата и няма да поддържат експанзионистичните стремежи на бакинския елит спрямо нас.
Как посолствата в Софии и Ереван съдействаха за реализацията на визитата и какво очаквате от тях в бъдеще?
На раменете на посланиците лежи високата отговорност да развиват и укрепват нашата дружба за благото на двата народа. Много високо оценявам културните мероприятия, провеждани от българската страна тук и арменската в България.
Като основател на Дипломатическия Клуб в Ереван, много се надявам на по-тесни отношения с българското посолство и, разбира се, лично с посланичката - госпожа Мария Павлова, за реализацията на съвместните ни мероприятия.
Така също, смятам сегашния момент за най-удачен за развитието на диалога България – ЕАЕС, докато начело на Евразийската Икономическа Комисия е бившият арменски министър-председател Тигран Саркисян, а посланик на Армения в България е брат му Армен Саркисян.
Бележка на редакцията:
За пропагандата по време на война и грешния й адрес
Редакцията на електронния вестник „Свободен народ онлайн” винаги се е отнасяла максимално толерантно към всякави мнения, осоено към такива, които значително се различават от разбиранията на членовете на редакцията. Това се илюстрира по един особено контрастен начин в нашите дългогодишни отношения с г-н Георги Коларов, чиито политически и геополитически възгледи са доста далече от нашите. Но това, че едно мнение е различно не значи, че не може да му се даде гласност. Също така обаче, даването на гласност на някакво мнение, съвсем не ни задължава да се съгласяваме с него, нито пък ни забранява мотивирано да го отхвърлим.
Такъв е случаят и с много интересното интервю на д-р Георги Коларов със съдателката на дипломатическия клуб в Армения Лилит Адибекян. За нас е обяснимо враждебното отношение на г-жа Адибекян към Азербайджан – в крайна сметка двете страни съ във фактическо сътояние на война, като на конфликтът за съжаление не му се вижда краят. По време на война, двете сражаващи се страни не се занимават с „фин PR”, а използуват най-брутални средства за военновременната пропаганда. В такива случаи истината обикновено е първата жертва, да не говорим за добрия тон.
В интервюто си пред д-р Коларов, уважаемата г-жа Адибекян свежда цялата външнополитическа дейност на Азербайджан до тотална корупция и подкупничество по всики азимути. За целта си има отдавна изкована терминология, която по правилата на пропагандата трябва да се повтаря постоянно – „хайверена дипломация” и „азербайджанска пералня”.
В редакцията бихме искали да научим името на тази държава от която и да е част на света, която никога, ама съвсем никога не използува „нерегламентирани средства” за постигане на целите си. Вероятно няма да получим отговор на този въпрос, защото което и име да ни се предложи, веднага от „гардероба ще изпада скелетът” на някоя не дотам чиста, за да не кажем мръсна операция.
Още Макиавели ни е обяснил за разликата в морала на Владетеля и обикновения гражданин. Неговите разсъждения, които са сто процентово верни и в наше време, са още по-основателни, когато става думане за дейността на отделните личности – политици, а за работата на цялата държава (която и да е тя) с цялото невъобразимо съчетание на конкретност и абстрактност в образа на същата тази държава.
Арменската пропаганда се опитва да ни убеди, че азербайджанската външна политика е някакъв изключителен феномен, някакво явление, което едва ли не няма аналог в световната практика. Това очевидно е огромно преувеличение, добре обмислена хиперболизация, която преследва постигането на поставените пред държавната пропаганда цели.
Ние уважаваме привързаността на г-жа Адибекян към защитата на арменските държавни интереси, но от казаното от нея можем да се съгласим най-много с притесненията за евентуалното замърсяване на Каспийско море и опасността Азербайджан да остане без есетрови риби, респективно без черен хайвер за нуждите на дипломацията си.
Към останалите й съждения имаме сериозни резерви. Не казваме критики или несъгласия, точно заради дооброто ни отношение към общото в историческото минало на България и Армения и заради уважението ни към арменската общност в България. Струва ни се, че е твърде НЕдипломатично, за да не кажем направо грубо и брутално, да се правят не намеци, а истински „натвърди” спрямо г-жа Федерика Могерини за корупционни мотиви в работата й с азербайджанската страна. Представете си, тя водила преговори с външния министър на Азербайджан и след това казала няколко добри думи за отношенията между ЕС и Баку. (Пълният текст на бележките и коментарите, изказвани от г-жа Могерини след преговорите с азербайджанския външен министър са поместени изцяло в сайта ни тук: http://svobodennarod.com/world/item/5961-bryuksel-azerbaydzhan-e-vazhen-partnyor-na-eu.html ).
При цялото ни огромно уважение към г-жа Адибекян се налага да напомним, че ЕС има своите стратегически интереси в отношенията си с Азербайджан. Тези интереси се следват по един достоен начин и не е необходима никаква „хайверена дипломация” за да се водят преговори между Брюксел и Баку.
Нещо повече, въпреки много сериозните си стратегически интереси, ЕС рязко забави темпа на развитието на икономическите си отношения с Азербайджан, точно поради критиката му по отношение на възникнали проблеми със зачитането на човешките и най-вече на политическите права на гражданите на Азербайджан. Това доведе до три годишно забавяне в работата на Съвета за сътрудничество ЕС – Азербайджан, което със сигурност е нанесло щети и на двете страни.
Това обаче не се забелязва от г-жа Адибекян, която просто ни рисува между редовете картината как външният министър на Азербайджан – Елмар Маммадяров подава под масата на преговорите сак, пълен с буркани с черен хайвер, а г-жа Могерини се усмихва благо и веднага смекчава критичния тон към „кривите дърва” на азербайджанската вътрешна политика.
Подобни фантазии биха били съвсем в реда на нещата, ако г-жа Адибекян беше лидер на политическа партия от типа на нашата „Атака” (когато е в опозиция) или нещо подобно. Г-жа Лилит Адибекян обаче е основател на Дипломатическия клуб в Армения, страна с древна култура и не по-малко древна дипломатическа традиция, а не лидер на креслива популистка партия или издател на жълта многотиражка. И човек се пита, да не би не дай си Боже, арменскатастрана да прилага спрямо ЕС същите стандарти на военновременна пропаганда, както и срещу Азербайджан?! Ако това е така, значи в Ереван правят голяма грешка.
Политиката на ЕС винаги е била подчинена на философията, че ако искаш да промениш нещо някъде, в това число положението с човешките права, върховенството на закона и демокрацията, трябва да общуваш със страната, където искаш да постигнеш промяна, а не да я изолираш. Ако политическият елит в ЕС не беше в достатъчно разумнастепен снисходителен към недостатъците на политическите системи и правовия ред в страните от Централна и Източна Европа, може нямаше да доживеем разширяването от периода 2004 – 2007 година.
Е, в нашия случай изобщо не става дума за приемането на Азербайджан в ЕС, а за икономическо и логистично партньорство, което има много сериозни прагматични измерения. На арменската страна със сигурност и е много неприятно, че ледовете, сковали отношенията Брюксел – Баку през 2015 година са се поразмразили в известна степен. Но това не дава право на никого, а най-малко на човек с фундаментални познания в областта на дипломация да отправя обвинения в корупция и в пристрастяване към черния хайвер към Върховния представител по въпросите на външната политика на ЕС, защото г-жа Могерини работи за интересите на общността, която я е излъчила на този пост. Може само да се съжалява за подобни внушения – с манипулациите за черния хайвер, просто ни изпращат за „зелен хайвер”.
Изобщо, уличаването на различни хора в сериозни финансови и материални придобивки за сметка на Азербайджан, не дава никакво основание да се твърди, че цялостната политика на ЕС по отношение на Каспийския регион се основава на корупционни практики. Това твърдение не е само неверно, то е и глупаво и вредно за страната, която го изказва.
Тук изцяло ще се въздържим да коментираме въпроса дали журналистката Гайтанджиева е герой или не; дали Ерих Файгл и издателят Адолф Опел са „известна виенска гей-двойка” (би трябвало да се попита: и какво ако са ...) и така нататък. Няма да коментираме нито дидактичния тон към различни български политици (някои от тях си бяха изначално несимпатични, ама трябваше да отидат в Баку, за да бъдат порицани) нито претенциите към редакционната политика на вестник „Стандарт”.
Това са дребни въпроси на фона на фундаменталннтиния проблем: може ли политиката на един контенентален съюз с много голяма традиция в областта на върховенството на закона и вътрешния ред, да се формира или поне манипулира с корупционни средства?
Колкото и да е ниска репутацията на политическите елити в наше време – отговорът е, че това не е възможно, нито е технически изпълнимо. Поне на разглежданото най-високо равнище.