Кристалина Георгиева казала във Варна: „В Брюксел са доволни, че бързо се сформира правителство.” По дуимите й европейците изпитали „чувство на облекчение” от гладкото протичане на процеса по избор на кабинет.
Какво ни грее дали е бързо или бавно, ако правителството е смотано, коментира някаква форумна мишка. Нас може и да не ни грее, но Европа я грее да не стават патаклами у нас, както се очакваше. Не им стигат грижите другаде, ами и в някаква забутана България.
Всичко обаче е въпрос на гледна точка. Форумците може да си плямпат, защото живеят тук и са наясно как се изразяват политиците и какво вършат сетне. Но Кристалина Георгиева ни наблюдава откъм ЕС, където нещата в България явно изглеждат по-приветливи. Еврокомисар Георгиева освен за международното сътрудничество и хуманитарната помощ трябва да реагира при кризи. И изглежда се е притеснила, че ако тук се беше получила правителствена криза, щеше да изглежда като природно бедствие. Което означава допълнителни мерки, разходи и т.н. Затова жената е доволна от ситуацията.
Вицепремиерът Зинаида Златанова пък гледа към Европа откъм нашата територия и затова е песимистична за усвояване на субсидии от евробюджета. Дисидентката в БСП Татяна Дончева се е изразила още по-свободно за отношенията между нашата страна и Европейския съюз. Според нея европейците гледали на нас като на „ломски цигани”. Други евроскептици като Волен Сидеров по-добре да не цитираме. Така или иначе, пак не уцелихме времето и станахме членки на съюза, когато той се пука по шевовете.
Българинът не е изразен евроскептик, но е скептик по принцип. А що се отнася до вътрешните български работи, скептицизмът минава в истерия. В тоя ред на мисли ще си остане пълна загадка по каква неведома логика Кристалина Георгиева години наред бе на първо място по рейтинг. Нали уж анкетираните гледат към Европа от нашата територия. Дори Андрей Райчев не би могъл да обясни резултата от социологическия сондаж с някаква стохастична грешка. Но и никой не го пита, въпреки че отговаря на въпроси от сутрин до вечер по най-различни теми.
Кой нормален нашенец например ще хареса следното изречение, изказано от г-жа Георгиева в петък: „Партньорите от Европа са доволни, че новото правителство е декларирало готовността си да се обърне към проблемите на хората и ще изпълнява приоритетите, които са заложени в европейската политика.” На такова съждение може да се зарадва примерно някой швейцарец, баварец и Кристалина Георгиева. Но българин? След подобно изречение нашият човек ще се прекръсти и ще плюне встрани, нежели да дига рейтинга на политик, който все едно е пуснат от космоса.
Според мой колега това се наричало „служебен рейтинг”. Не знам какво трябва да означава точно „служебен рейтинг”. Че има намеса от службите или че високата служба на политика го издига в небесата. Каквото и да е обаче обяснението, има някаква особена връзка между празните приказки и високия рейтинг. Колкото си по-далече от страната, колкото по-малко те виждат и колкото по-неясно се изразяваш, толкова шансовете ти да спечелиш умовете и сърцата на населението, се увеличават. Или може би това се случва само с определени социолози.