Като всяка партия, съградена от митове и легенди, БСП много обича ритуалите. В събота социалистите ще ходят на Бузлуджа да се кланят на мястото, откъдето според тях е започнала престъпната им история. Върхът с разпадащата се псевдомодернистична чиния, в която електрификацията дава непрекъснато на късо, е идеален символ на цялостното им политическо творчество.
Сред партийните ритуали на особена почит е жертвоприношението. Той поддържа нивото на адреналин, защото всеки може да го отнесе, за да остане партията права, когато съгреши дори.
Следващата ритуална жертва ще бъде Сергей Станишев. Лидерът май все още не схваща, че примката около врата му се затяга. Нормално, цялата му кариера е минала по червения килим на отроче от партократичен род, кръстен в Русия. Той очевидно не е пораснал и трудно разбира какво се случва в момента. След целия провал на тройната коалиция и гафовете от новата власт не би трябвало да стане и шеф на ПЕС. Все пак зависи от кондицията на самата ПЕС.
Но почти е сигурно, че ще го жертват, за да се спасят останалите другари. Премиерът Жан Виденов опра пешкира, но министрите му оцеляха. Румен Овчаров, Румен Петков и останалите „експерти” продължиха партийната си кариера.
Не може да се отрече на Станишев известни тактически умения с избора на Пламен Орешарски за министър-председател. От една страна, Орешарски минава за независим експерт, от друга страна, е свързан със СДС, тоест с десните. Кой да ти помни, че всъщност е свързан повече с олигархични кръгове, за което бе изгонен от синята партия.
Замисълът е ясен. Орешарски да изиграе ролята на ритуалната жертва. Социалистите не блестят с особено оригинални идеи в това отношение. След ченгеджийския заговор за свалянето на правителството на Филип Димитров, БСП и ДПС сложиха за премиер Любен Беров и обявиха, че той ще управлява с програмата на сините. Доста елементарна демагогия, обаче мина.
През 1994г. БСП спечели изборите след прякото си участие в „безвремието” на кабинета „Любен Беров”. Тези близо четири години до падането на Жан Виденов са белязани с най-грандиозния грабеж и мафиотизирането на България. Правителството на Иван Костов поправи доста от бакиите на социалистите, но не му стигнаха силите и времето да изолира кадрите на ДС от властта със закон за лустрацията.
И същите потайни служби останаха на власт с новия „Любен Беров” в лицето на Симеон Сакскобургготски. Отровната комбинация от БСП и ДПС продължиха делото в кабинета на тройната коалиция. Отидоха си от сцената Беров, Виденов, Сакскобургготски, останаха БСП и ДПС. Те продължават да управляват и да творят единственото, на което са способни – материална, морална и духовна нищета.
Сега на ред би трябвало да е Пламен Орешарски. Само че той се скри и демонстрира, че е просто експерт и стои над тези неща. Остави Станишев да каканиже абсолютно невнятни словосъчетания. Повече от 40 дни хиляди хора искат оставката на Орешарски, докато лидерът на БСП отговаря вместо него как правителството вече изпълнявало исканията на протестиращите. Самият Орешарски по същото време в интервю за „Уолстрийт Джърнал” заяви, че нещата били доста „по-сложни”.
Орешарски знае, че този път не може току-така да разтури седенката. Вероятно на драго сърце би напуснал премиерския стол, но не му разрешават. Спонсорите не са давали пари за черните му очи и трябва време да се „усвоят” онези „буферни” 500 млн. лева след актуализация на бюджета.
Но той играе „експерт”, докато за Сергей се очертават мрачни времена. Прекалено много негови другари взеха да се изказват публично срещу лидера, което надали е случайно. Георги Близнашки, смятан за близък до експрезидента Георги Първанов, ходеше всеки ден на протестите и дори носеше черен балон, с който „лумпените” искаха оставката на кабинета.
Едва ли някой извън роднините му много ще страда, ако главата на Сергей Станишев бъде поднесена ритуално в подножието на БСП. Лошото е, че винаги ще се намери някой нов Станишев или Орешарски, които да спасят партията. И те на нов глас да повтарят, че е нормално „партиите от прехода” да си отидат, докато партията, сътворила най-големите злини на българите, отвово да се настани на софрата на властта. Разбира се, заедно с ДПС, непреходната фирма на Доган и сие.