Той покани българите в Лондон в Неговото посолство, а те се осмелиха да му задават въпроси. Направиха го за „две стотинки“, сви се като „попикано мушкато“. Той е гол! В Лондон Бойко Борисов беше в нережисирана среда. Нямаше го медийния комфорт, липсваха журналистическите баданарки, облизващи го от горе до долу. В британската столица нагледно показаха на премиера, че не става само с голи приказки и мускули. Те имаха наглостта да го питат за здравеопазване, за смъртност, за раждаемост, а Той им говореше за усвояване на еврофондове. С две думи – на краставичар краставици се опита да продаде. Да, ама на хората, дето знаят, че магистрали и пречиствателни станции има и без Бойко да им реже лентичките, им дойде в повече някой да ги прави на будали. Да се държи с тях унизително, отвратително и просташки.
Медийната Му прислуга усети, че „изтърва коня“ и отприщи хибридната атака. Провокации! Клатят правителството! Срещата в Лондон – сценарий, целящ да рути стабилността. Синтетични истерии. Кремъл, Путин, ДС, КГБ, петата колона, десетата чакра… Обичайните заподозрени? В кюпа са всички – и националисти, и комунисти, и путинисти, и анархисти… Кое е по-важно – кой пита или за какво пита? Защо да не награчат ситуацията по бойковски и да изкарат всички виновни за собствената Му неадекватност. Щото Лондон е прав. Там Неговото Слънце залезе. Започна краят на неговата приказка.
Затова медийните Му слуги си позволиха да сипят помия срещу задаващите въпроси в Лондон. Срещу тези, които напуснаха родината, щото им бе отнета държавата. Срещу онези, които вече изтрезняха, след като видяха колко е смешен Борисов отвън. Кои въпроси ви уплашиха? Нали същите въпроси биха задали обикновените хорица от всеки български град или село. Стига да не е предварително аранжирана обстановката, подбрани участниците и нагласени овациите. Тук хората ще питат защо поскъпнаха 50 пъти храните за последните 20 години, защо хиляди пъти повече плащаме за ток и парно, защо закрихме „Южен поток“. Ще задават въпроси за безплатното образование и здравеопазване, за мизерията и бедността. И за тормоза, на който са подложени възрастните. Ще зачешат властта за престъпността и корупцията, за мудността на съдебната система и липсата на справедливост, за мутризацията. Да не говорим, че тук, у нас, на Борисов може и да не му се размине само с въпроси. И какво щеше да отговори Той? Щеше да се подува колко мигранти щъкат във Видинско и как Шенген не е проблем.
А питайте Борисов дали ще отиде на среща с гласоподавателите си в Париж, Берлин, Рим, Мадрид, Осло… Няма и да помисли. Лондон беше грешка на пиара, недоглеждане, фиаско, пропуск, издънка. Няма как да бъдат приети сериозно кьорфишеците Му, и то от хора, които от години живеят в различна среда. Които реално могат да оценят какво е постигнато в България, но и какво е безвъзвратно загубено.
Драмата на властта днес е кой проспа срещата в Лондон. Сериозният проблем е как да върнат топката в полето на опростачването, за да не им личи колко са неадекватни. Най-лесно е медийните слуги да развъртят баданарката. И да задвижат конспиративните теории. За капак ще излезе нещо мръсно за онези, които се осмелиха да Му задават въпроси. И всичко това със замах и апломб, за да видят онези, които дори са си помислили, че може като българите в Лондон. Не, не може!
В това е нашата драма. Сякаш нямаме очи да видим истината, а вярваме само на ушите си. Все още не питаме достатъчно много и на достатъчно висок глас. Какво толкова може да ни се случи? Има ли накъде?