Преди два дни националният омбудсман Константин Пенчев прие да бъде гарант при евентуален диалог между протестиращите и институциите. Вчера той присъства на заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения в парламента. За какво излязоха хората на улиците, има ли нужда от промяна на Изборния кодекс, как вижда бъдещето на страната ни? В. "Стандарт" публикува интервю с омбудсмана на Република България.
- Г-н Пенчев, ползвате се с доверие от хората, които сега са по улиците. Те го показаха с желанието да станете премиер в служебното правителство. Вие не приехте - не съжалявате ли сега?
- В момента искрено се радвам, че не съм премиер. Нека да има и омбудсман. Мисля, че показах в последните месеци, че има нужда от тази институция. Опитвам се да я направя по-полезна за хората. Благодарен съм, че хората ми вярват. Помоему най-добре е омбудсманът да се ползва с уважението на хората. Ако действително някакви задкулисни сили са редили кабинета и премиера, то аз не бих се съгласил, дори да ми беше предложено. Все пак цял живот съм си градил някакво име и сега, в края на кариерата ми, не искам да си оцапам името.
- Защо хората излязоха на улицата? И с какво сегашният протест е различен от февруарския?
- За мене протестът от февруари продължава. Не съм съгласен, че това са различни протести на различни хора. Това са все протести на български граждани. И ако си спомняте, през февруари причината беше неясната цена на тока и неясното й повишение. Но хората излязоха и казаха - искаме повече справедливост, не искаме към нас да се отнасят с високомерие администрация, управляващи и търговци, а искаме да има прозрачност. В момента на изборите хората изчакаха да видят какво ще стане, но изведнъж с това назначение, което ги изкара на улицата, се показа, че не само нищо не се е променило, а се върви към още по-неясен път. Никой не изложи някакви мотиви, гласуването в парламента беше неясно и се оказа после, че едва ли не депутатите са били принудени без обяснения да гласуват. Това показа на хората, че не само нищо не се е променило, а нещата вървят към по-лошо. И затова те в момента са на улицата и казват - ние не искаме да говорим с никого, защото никому не вярваме. Институциите за пореден път ни излъгаха. Но помоему това цялото недоволство е трупано в продължение на 25 години и затова хората са толкова непримирими. Бунтовете през 1996-97 г. бяха срещу една политическа сила, в полза на друга сила, която дойде на власт. Тук вече хората са против цялата държава, против цялата измама, която се поддържа. Те са против всички партии. Не смятам, че не са прави.
- Като че ли обаче протестиращите израснаха. През зимата недоволството беше социално, а сега е насочено и срещу начина на управление. Забелязвате ли подобна градация?
- Да. Не правя някаква съществена разлика в протестите. Много хора поискаха да се самоуспокоят, че ако се намали цената на тока и видите ли, няма да има недоволство повече. Това беше основната причина, но те загатнаха и за други - че няма справедливост. Хората ходеха тогава да протестират и пред Съдебната палата. Проблемите, свързани със съдебната система, корупцията, задкулисието стояха, но не бяха извадени извън скоби. Протестът градира наистина, хората казват - стига толкова, не можем да ви търпим повече. Искаме нов ред, по друг начин да се управляваме.
- На 13-ия ден на протеста парламентът не работи, защото няма кворум. Къде отиде държавността, г-н Пенчев?
- И това допринася за гнева на хората. Няма какво да се самозалъгваме - хората не могат да протестират толкова много дни и никой да не им обръща внимание и е нормално протестите да се радикализират. Няма какво да се залъгваме, че няма да има домати.
- Доколко е възможно някои партии да яхнат вълната на протестите?
- Не биха могли. Хората с болка излизат навън и затова смятам, че не само, че не може да ги яхне никаква партия, но с това броене - колко са били излезли, дали имало купени или не, с това просто обиждаме хората. Те са навън, защото са недоволни и защото има за какво да са недоволни. Сега да твърдим, че някой ги подстрекава, друг ги използва - не! Нашето общество най-сетне показа, че не сме марионетки, които всеки може да манипулира, или пък някакви, които за 20 лв. ще отидат да скандират, без да знаят за какво. Показахме, че сме гражданско общество и че сме дълбоко омерзени от това, което се случва и се е случвало 23 години. В един момент им казваме - стига толкова, не ни чухте досега, вече няма за какво да си говорим. Проблемът е, че няма желание за диалог.
- Как виждате оттук нататък нещата?
- Днешното (б. р.вчерашното) заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за обсъждане на Изборния кодекс показва, че някои представители на гражданското общество все още желаят да разговарят по определени теми и поставят задачите на парламента какво трябва да гласуват в най-скоро време. Това все пак е нещо.
- В исканията им обаче липсва единство...
- Вярно е, че няма единство, някои казват - не ни интересуват никакви правила. Други казват - приемете по-добрите правила и тогава ще има нови избори. Според мен институциите трябва да покажат най-сетне, че разговарят с хората, доколкото те вече искат да разговарят с институциите. Протестите са вече 13-и ден, а не виждам никакъв отговор - ще направим това и това. Стоим, упражняваме се в отделните дни дали протестиращите са 1000 или 2000, дали някой е купил някого, кой бил платил Харта 2013 г. В нея са написани разумни неща, не е важно кой ги е написал. Опитваме се да омърсим протеста - там има лумпени, няма причини да протестират. Причини има, те са много сериозни и няма какво да си затваряме очите с такива обяснения. Важното е, че имаме огромни проблеми и трябва да ги решим ние, институциите и гражданите. Няма кой друг.
- Споменахте за Харта 2013 г., която бе приета противоречиво в интернет пространството. Наясно ли сте какво представлява тя?
- Прочетох съдържанието й в интернет, има хубави послания, но това са принципни послания.
- В нея се казва, че съдебната система трябва да стане по-независима. Как да стане?
- Да, и това, че ръководните кадри в съдебната система да не бъдат отделна олигархия, а да бъдат по-правилно и справедливо избирани. Ами това всички го знаем. Това е проблем от 20 и кусур години. Как ще го направим това нещо, след като ръководните кадри в съдебната система са избрани по онези, неясните, задкулисните правила и те изпълняват съответните си задачи на съответните места? И как ще стане?
- А как гледате на идеята за пряк избор на ръководители на съдилища от гражданските организации.
- Това са хубави думи. Но питам, ако се явяват магистратите на някакви избори, кой ще ги финансира - политически партии, икономически групировки ли или кой. Освен това нали изначално прокурорът или съдията трябва да бъде безпристрастен, за да бъда професионалист?
Така че трябва много да се помисли дали с магистратите трябва да се действа както с кметовете, или както с народните представители. Но че има нужда от сериозна промяна, трябва да има.
- Протестиращите настояват за промяна в Изборния кодекс. Чуха се дори гласове в подкрепа на чисто нов. Кой е по-добрият вариант според вас?
- Чух за някакви намерения да се гласува нов кодекс. За мен това е само опит да се тушира недоволството и да се отложат нещата. Защото един нов Изборен кодекс може да бъде приет за не по-малко от година. Но да се променят 4-5 текста в съществуващия Изборен кодекс, както искат протестиращите, е напълно нормално.
- Кои са неотложните промени в кодекса?
- По-свободен достъп на независими кандидати и на инициативни комитети, да се намали бариерата от 4% на 3%, да се въведе евентуално машинно гласуване, да има задължителен вот. Това са неща, които могат да бъдат променени много бързо и да послужат като модел за следващите избори. Но ако искаме да променим целия модел, да минем изцяло на мажоритарни избори, означава много по-сериозно обмисляне. Ако тези промени се правят в момента, за да улеснят достъпа на гражданите до НС и това да послужи за следващите предсрочни избори е едно. Ако обаче искаме да правим нещо по принцип, съвършено нова система, е друга тема.
- А защо е необходимо машинното гласуване?
- Нещо много полезно е. Свидетели сме при всеки избор на куп технически грешки. Знаете, че няма съвършен протокол на ЦИК. Винаги има някакви грешки и то математически, смешни. Щом в Третия свят, в Латинска Америка има такова гласуване, защо пък да няма в България в XXI век. Още повече, ако въведем преференциалния вот, а аз съм за това, представяте ли си какви грешки ще стават при изчисляването на това кой депутат от коя листа колко гласа е получил?
- Как виждате политическото бъдеще за България?
- Оптимист съм. Смятам, че тези протести са нещо добро, едно очистване. Дневният ред на обществото ще го кажат хората. Против това съм, когато политици казват с поучителен тон - ами ние нямаме интерес от предсрочни избори, ама ще стане катастрофа. Хора, каквото каже народът, това ще бъде. Ако трябва ще минем през 10 избора, но дай Боже, да се очистим и да вървим напред. Нека гражданите да посочат пътя.
Антония Кюмюрджиева, в. "Стандарт"