В България има драстично несъответствие между нуждите на пазара на труда и търсенето на квалифицирани кадри. Това посочва Европейската комисия в доклада си за конкурентоспособността, озаглавен "Няма растеж и работа без промишленост".
Годишно търсенето на квалифицирани кадри с инженерни и технически специалности се оценява на 64 000, докато наличните са почти три пъти по-малко - 23 000. В същото време завършилите икономика и стопанско управление са 46 000, докато търсеният брой на такива кадри е само 23 000.
Завършилите хуманитарни специалности са 24 000, а нуждата от такива специалисти се оценява на 2000 годишно, посочва докладът. В същото време общо инвестициите в образование у нас са 3% от брутния вътрешен продукт - близо два пъти под средните за ЕС 5.6%.
Тези данни обясняват и високия процент на младежка безработица в България - 28.4% през четвъртото тримесечие на миналата година. Производителността на труда е ниска, а делът на хората с висше образование, заети в производството, е под средното за ЕС равнище.
За да повиши конкурентоспособността си, като осигури възможности за специализация в сектори с по-висока добавена стойност, България трябва да подобри образователната си система и да въведе основно обучение по предприемачество, подчертават още анализаторите.
Неслучайно в страната ни преобладават ниско- и среднотехнологични производства, като производството на храни, напитки и тютюневи изделия е най-големият отрасъл. Сравнителният анализ на иновациите ни праща в групата на държавите със скромни постижения.
Тези изводи се потвърждават и от доклад на Института за икономическа политика по данни на Евростат и Световния икономически форум, представен вчера.
През академичната 2011-2012 г. 32.6% от висшистите са придобили образователната си степен в сферата на икономиката и администрацията, 15.2% са се ориентирали в науките за обществото и човешкото поведение и 11.8% - в сферата на техническите науки, се подчертава в доклада.
Страната ни заема непрестижното 90-о място в света по наличност на изследователски и обучителни центрове. По качество на изследователските институции сме на 75-а позиция. 98-о място заемаме по наличност на учени и инженери, на които се разчита при изграждането на стабилна икономика, произвеждаща стоки с висока добавена стойност. Логично по отношение на иновациите и напредъка България е на 97-о място в света.
Заедно със Словакия, Румъния и Хърватия страната ни е в дъното на класациите за Централна и Източна Европа по качество на образованието, се подчертава още в доклада на Института за икономическа политика. Най-високо оценена по този показател е Естония. Въпреки това над половината от българите - 51.5%, са удовлетворени от качеството на образованието у нас.
Макар да сме на 28-о място в света по обхват на основното образование, изпадаме чак до 70-о място по завършили средно образование хора. И тук отличник е Естония. Песимистични са данните и за годишната издръжка на учениците и студентите за държавните и частните образователни институции. Според Евростат през 2010 г. за финансиране на образованието в нашия регион най-малко пари отделят Румъния и България - съответно по 2078.6 и 2639.7 евро на година за един човек. Средното ниво за ЕС е над 6000 евро.
Икономистите предлагат възможни мерки, които да помогнат да излезем от това положение. Някои от тях са създаването на екипи от кариерни консултанти за учениците в началното и средното образование, повече гъвкавост в учебните програми, въвеждане на схеми за взаимопомощ между учениците, стипендии за талантливите ученици, програми за домашно образование и дори самостоятелно определяне на началото и края на учебната година от професионалните гимназии.
Задава се сериозен глад за учители, алармираха от Института за икономическа политика. В следващите 5-6 години ще се пенсионират 42% от преподавателите в общообразователните училища и 30% от тези в професионалните гимназии. Това ще доведе до голям недостиг на кадри, тъй като заради ниското заплащане и липсата на престиж младите хора масово избягват учителската професия.
От България емигрират много млади жени в репродуктивна възраст, се посочва още в доклада на Института за икономическа политика. Това пряко въздейства върху възпроизводството на населението - по данни на НСИ от 1985 до 2011 г. българите са се стопили с 855 000 души.
Според дългосрочните прогнози през 2020 г. населението у нас ще падне под психологическата граница от 7 млн. души и ще бъде съизмеримо с данните от първото преброяване след Втората световна война през 1946 г., когато българите са били 7 029 349 души.
Мрачната статистика ни отрежда "приза" за най-бързо демографски смаляващата се държава, членка на ЕС, от 2000 г. насам. Голям проблем е и застаряването на населението - според Световната банка през 2050 г. Една трета хората в страната ще са на възраст над 65 години, което допълнително ще натовари пенсионната, образователната и здравната система.
Проучване на ООН показва, че България е четвърта след Япония, Германия и Италия по най-висока средна възраст в света - 42.8 години.