От Коалиция „Горда България“ предлагат България да предизвика приемането на нов,
европейски план „Маршал“ за по-бедните страни в ЕС
От Коалиция „Горда България“ предлагат създаване на Национален инвестиционен
фонд в подкрепа на малките предприятия. Държавата трябва да озапти банковия
произвол и безумните лихви.
Програмата на Коалиция „Горда България“ за устойчиво развитие на страната ни -
„Младост и мъдрост“ търси постигане на „интелигентен“ икономически растеж от 6 –
7 процента годишно.
Безплатно висше образовение за бакалаврите. Безплатно патентоване на откритията на
българските учени.
България страда тежко от застоя в социално-икономическото си развитие. Темповете
на икономически растеж са тревожно ниски и разбира се – показателни за състоянието
на националната икономика . Като резултат от тези жалки 1-2 процента средногодишен
растеж ставаме свидетели на растяща бедност и на опасно разслояване на обществото на
много бедно мнозинство и много богато малцинство. Ставаме свидители и на буквалното
изключване на цели социални групи от българското общество, на нещо подобно на
сегрегацията на чернокожите в южните щати в САЩ преди 60-те години.
Научната прогноза и здравият разум показват, че при този застой страната ни ще продължи
да се отдалечава в абсолютно изражение от средното европейското равнище. Дори да се
изпълни песимистичният сценарий за развитие на европейската икономика и имаме един
много слаб общ икономически растеж в ЕС от 1%, а България се представи с двойно по-
висок, социалната диференциация ще продължи да нараства безжалостно. Огромна част
от доходите ще бъде концентрирана в много малка част от населението, средната класа ще
продължи да обеднява и да се разорява, а най-бедните ще бъдат изправени пред проблема за
оживяването си и за физическото си оцеляване.
Ето числата, които показват, колко далече сме от „добрите европейски практики“ по
отношение на брутния ни вътрешен продукт.
| Година | 2010 | 2020 | 2030 |
| БВП на глава от населението в евро при 1% растеж в ЕС | 24 500 | 27 063 | 29 895 |
| БВП на глава от населението в евро при 2% растеж в БГ | 4 800 | 5 851 | 7 133 |
| Абсолютна разлика между ЕС и България в евро | 19 700 | 21 212 | 22 762 |
| Съотношение БВП-България/БВП-ЕС | 24% | 28% | 31% |
Програмата „Дуранкев“ дава отговор на въпроса как да се постигне устойчиво социално-
икономическото развитие и догонване на половината от средното ниво за ЕС.
Икономическите експерти на Коалция „Горда България“ показват, че за да се постигне
въпросното догонване е необходимо да се поддържа минимален темп на средногодишен
икономически растеж от 6 - 7%. Ако това ъде постигнато, страната ни ще може в края на
периода до 2030 година да произвежда половината от средното производство на човек в ЕС.
Абсолютно задължително е да се провеждат данъчна и финансова политика, които да
създадат по-висока степен на социална хармония справедливост и солидарност.
Ето как би изглеждала картината в случай, че се постигнат заложените параметри и се
провеждат посочените политики:
| Година | 2010 | 2020 | 2030 |
| БВП на глава от населението в евро при растеж от 1% в ЕС | 24 500 | 27 063 | 29 895 |
| БВП на глава от населението в евро при растеж 6% в България | 4 800 | 8 596 | 15 394 |
| Абсолютна разлика между ЕС и България в евро | 19 700 | 18 467 | 14 501 |
| Съоношение БВП-България/БВП-ЕС | 24% | 31% | 51% |
Коалиция „Горда България“ предлага седем комплексни целеви програми за
устойчиво развитие Р. България в периода 2014 – 2030 г. :
Комплексна целева програма за опазване и развитие на околната среда;
Комплексна целева програма за демографско развитие и социална солидарност;
Комплексна целева програма за ускорено и устойчиво икономическо развитие;
Комплексна целева програма за развитие на науката и иновациите;
Комплексна целева програма за развитие на здравеопазването;
Комплексна целева програма за развитие на образованието;
Комплексна целева програма за развитие на младежта.
Програмата на КОАЛИЦИЯ „ГОРДА БЪЛГАРИЯ“ за устойчиво развитие на Р.
България за периода 2014 - 2017 г. включва извършването на последователни действия
в четири основни направления:
Провеждане на икономическа политика за ускорено и устойчиво развитие, съчетана със
социална политика за съхраняване и развитие на националния човешки капитал. Не може
да има развитие без да се стремим към по-висока степен на справедливост и солидарност
в обществото. Всичко това не би било възможно без последователна политика за развитие
на българското образование, на науката и на така наречените „иновации“ - научните и
технически нововъведения.
Икономическата политика за ускорено и устойчиво развитие на коалиция „Горда
България“ стъпва на следните идеи и стълбове:
Внасяне в Европейския парламент на проект за нов „Европейски План Маршал“ за
устойчиво социално-икономическо развитие на страните в които средното ниво на
вътрешния брутен продукт е под 1/3 от средното равнище за Европейския съюз. Не е
унизително да се иска засилване на европейската солидарност спрямо държави, които по
исторически и геополитически причини изостават от средното равнище за континента.
Създаване на Национален инвестиционен фонд за подкрепа на развитието на малкия
и средния бизнес. Не е достатъчно да се изстрелват в публичното пространство голи
декларации в подкрепа на малките предприятия. Необходими са реални действия за
финансиране и на стартиращите и на функциониращите малки предприятия. Има от къде да
се вземат средства – в депозитите на държавните предприятия просто обогатяват една – две
частни банки. Налице са достатъчно разработки, които показват, че държавните средства
трябва да се управляват от последната останала държавна банка – Българската банка за
развитие (ББР), известна преди като Насърчителна банка.
Още в края на 2009 г., Съюзът за стопанска инициатива предложи първата разработка по
темата, в която се предлага държавата да започне да кредитира пряко малките и микро-
предприятията чрез своя инструмент – ББР. Тези действия доведоха единствено до
репресии, поръчани от лобито на мениджърите на търговските банки. Това обаче не отменя
необходимостта от това държавата да се върне на кредитния пазар и да поеме отговорността
за осигуряване на финансиране на малкия бизнес. Защото е известно, че заетостта се създава
от малките предприятия.
Държавата е длъжна да съдействува за развитието не само на експортно ориентираните
производства, за което всички приказват. Необходимо е да се насърчават и
ПРОТИВОимпортните производства. Недопустимо е България да продължава да внася
всичко – от машини до плодове и зеленчуци. Привличането на инвестиции в България
спадна застрашително – единственият начин инвеститорите да се завърнат е осигуряването
на стабилна и спокойна бизнес среда. Това е възможно само при стабилно, компетентно,
патриотично и отговорно управление. Не е възможно да се постигне приток на инвестиции
при управление, което защитава националната сигурност с дюнери.
Необходимо е запазване на Валутния борд и съблюдаване на строга финансова и данъчна
дисциплина от всички стопански субекти. Едновременно с това, държавата трябва да
престане да саботира стопанските субекти с действията на данъчните власти и на цялата
държавна администрация. Възстановяването на ДДС трябва да се осъществява в рамките на
не по-дълъг срок от 10 дни.
Всички тези мерки и действия няма да бъдат изпълнени ако не бъдат съпроводени със
стрикното следване на два основни принципа:
От една страна - нулева толерантност към политическата, икономическата и
административната корупция. От друга страна – разбиване на картелите, железен контрол
върху монополите и пресичане на всякаква възможност за злоупотреба с монополно
положение. Българската икономика е смазана от монополите, а корупцията одубива
всяка стопанска инициатива. Всякакви „догонващи“ програми са лишени от смисъл ако
монополите не бъдат поставени на мястото им, а корупцията – намалена до абсолютния
минимум.
Икономическата политика за ускорено и устойчиво развитие, трябва да бъде съчетана
със социална политика за съхраняване и развитие на националния човешки капитал,
за постигане на по-висока степен на справедливост и солидарност в обществото.
Разбира се, сигурността на живота на семействата и домакинствата на гражданите и тяхното
спокойствие трябва да се гарантират на първо място от макроикономическата стабилност, но
тя изобщо НЕ е достатъчна. Държавата и обществото трябва да преследват постигането на
няколко важни икономически и социални показателя. На първо място това е създаването на
заетост и ограничаването на безработицата. До 2017 г., безработицата трябва да бъде свалена
поз 7 процента, а до 2020 г. - под 5 процента. Това не е просто хвърляне на обещания, а
намерение продиктувано от ясното съзнание, че безработицата унищожава социалната тъкан
и сее нещастие.
Трябва да бъдат отхвърлени предразсъдъците, че увеличаването на минималните
доходи „натиска“ пазара на труда и повишава безработицата. До края на 2017 г.,
минималната работна заплата трябва да достигне 600 лева. Трябва ад се откажем от „чистия“
плосък данък, който третира еднакво и бедняка и милионера. Трява да се въведе необлагаем
семеен подоходен и имуществен минимум. Облагането на годишните доходи на хората
трябва да се извършва по нов ред – доходите до 36 000 лева трябва да бъдат облагани с 10 %
процента данък върху общия доход. Доходите до 60 000 лева трябва да бъдат облагани с
15 %, а доходите до 120 000 лева – с 20 %. Годишните доходи над 120 000 лева трябва да се
облагат с 25 %, а тези над 240 000 лева с 30 % данък върху общия доход. Така ще се постигне
облекчаване на положението на хората с по-ниски доходи без да пострадат данъчните
приходи в държавата – ще бъде въведен един по-справедлив „стъпаловиден“ данък.
Малките и средните предприятияя трябва да бъдат защитени и с въвеждането на понижена
ставка на корпоративния данък. Те трябва да бъдат облагани със 7 % корпоративен данък, а
данъчната ставка за останалите фирми трябва да бъде запазена на досегашното ниво. Едва
след 2018 г. трябва да се премине към умерено повишаване на корпоративния данък за
фирмите с над 1 милион лева годишни приходи.
Всички български граждани, завърнали се в страната и имащи някаква стопанска активност
трябва да бъдат освободени от данък върху общия доход за период от три години.
Българските граждани зад граница трябва да се ползуват от правната и социална защита на
българската държава. Младежите до 21 годишна възраст също трява да бъдат освободени
от този данък. Жилищното строителство за младите хора и за хората в неравностойно
положение трябва да бъде възродено. Индексирането на пенсиите трябва да се извършва
по познатото ни от близкото минало и отменено без всякакви разумни причини „златно
швейцарско правило“.
В Конституцията на България е записано, че тя е социална държава. Добре е Конституцията
да се спазва, дори и когато става дума за нейния преамбюл. Ако изпълняваме съвестно
предписанията на въведението на Конституцията, ние трябва безусловно да развиваме
приоритетно обществените блага и услуги – здравеопазване, наука, култура и МАСОВ спорт.
С парите от строителството на зала „Арена Армеец“ можеха да бъдат построени всички
недостигащи физкултурни салони в българските училища.
Всичко това е пряко свързано с необходимостта от последователна политика за развитие
на българското образование, на науката и на така наречените „иновации“ - научните и
технически нововъведения. В какво трява да се изрази това добро пожелание?
На първо място в приоритеното обновяване и развитие на основните фондове на българската
наука и образование. Стартовата заплата за учители в основните и средните училища не
трябва да бъде под две минимални заплати, а за преподавателите в държавните висши
училища и в БАН трябва да надхвърля три минимални заплати.
Интелектуалната собственост на българските учени трябва да бъде грижа на държавата. А
това означава, че изобретенията създадени в системата на българското образование и наука
трябва да бъдат патентовани безплатно. Учените трябва да се ползуват и от безплатна правна
защита на интелектуалните си продукти.
Трябва да се прекрати вакханалията с платеното образование в държавните висши учебни
заведения. Държавата трябва да гарантира образованието в бакалавърска степен. Годишната
такса в държавните висши училища за учащите в магистърските степени и за докторантите
трябва да бъде в размер на една минимална работна заплата. Недопустимо е да се разраства
ограничаването на достъпа до качествено образование за хората с ниски доходи. Това е
просто недопустима дискриминация с пагубни последици за интелектуалния капитал на
обществото.
Какво се очаква да се промени ако бъде приложена програмата „Дуранкев“?
Изпълнението й би трябвало да доведе до „интелигентен“ икономически растеж в рамките
на 6 – 7 процента годишно. Можем да очакваме съществено нарастване на гражданските
свободи, като основа за едно ПО-СПЛОТЕНО общество. Можем да очакваме основателно и
видимо ограничаване на бедността, възраждане на социалната спаведливост и солидарност.
Авторите на програмата търсят обединението на Младост и Мъдрост за развитието на
една „Горда България“ в един проспериращ Европейски съюз.