Въпросът задава в. „Дума” след вчерашния опит за блокада на парламента и доказано платения контрапротест.
Ето откъс от антрефилето на официоза:
„Къде отиваш, г-н протестиращ? Надявам се, че най-после си поел към дома си. С надеждата, че вече ще прекарваш вечерите си там. Ако наистина си умен, красив и интелигентен. Защото след вчерашния невзрачен протест пред парламента би трябвало най-после да си разбрал, че справедливата кауза е по-печеливша от платената.
Показа ти го, г-н недоволен, контрапротестът, на който ти не очакваше да дойдат толкова много хора. Млади и стари с открити чела, без агресия и омраза. Това бяха българи, на които им писна от крясъците и скудоумието ти. За разлика от теб те призовават към единство на нацията, искат да имат работа и залък за децата си. За разлика от теб, който плажуваш или ваканцуваш на жълтите павета, болшинството от тези хора са на полето и изкарват хляба на България.”
Стилистиката на официоза е същата като отпреди 60-70 години: „трудовите колективи заклеймяват каквото и когото посочи партията”. Тогавашните управляващи също знаеха, че всички са наясно как стават тези работи. Но както и днешните само се подсмихваха и изобщо не им пукаше колко грозни, нелепи и фалшиви са тези мероприятия.
Кого лъжат? Кому е нужна тази пародия на контрапротест, този парад на привидностите. Кой се хваща на толкова елементарна уловка?
Хващат се тези, които не искат да учат, не искат да знаят, не подлагат на съмнение и подкрепят „отбора” при всичките му издънки и опашати лъжи. БСП и ДПС, които управляват почти двайсет години пряко или косвено, успяха да втълпят на много хора, че всички богати са мерзавци (дадоха много лични примери). Те са в дъното на факта, че България е най-бедната и изостанала страна в ЕС.
Бъдещата тактика в пропагандата на БСП и ДПС с всичките им налични медии също не е от вчера и се очертава съвсем ясно: разделяй и владей.
Разделение на населението по линии: София – провинция, млади – стари, българи – роми, българи – турци, богати – бедни, работещи – безработни, образовани – полуграмотни, успели – несретници, и пр.
В. „Дума”: Неслучайно те (контрапротестиращите – б.ред.) питат г-н президента защо мрази бедните и го призовават да не ни разделя. Ти май забрави, г-н протестиращ, че през последните години мечтите ни
Ако протестиращите бяха успели да оградят парламента и да блокират изходите на депутатите, щеше да се лее кръв. Мерките за „сигурност” щяха да станат драконовски за месеци напред. Медийната машина щеше да приплаква и да клейми от сутрин до вечер „насилието” и „агресията” на лумпените срещу „трудовите хора”.
Бареков щеше да изостави епистоларния жанр и вместо писма до президенти и премиери на други държави, да подхване отново апостолската деятелност.
Волгин щеше да продължи с анатемосването на „десните амеби” и да лее жални вопли по изгубената соц действителност. Е, той не е толкова елементарен като Бареков, щеше да го овъртоли с цитати от философската съкровищница на народите.
Те и без кървав претекс ще го правят, но пълнежът на идейката им ще е по-слабичък.
Та, къде отивате, протестиращи? Авторката на „Дума” е задала въпроса много по-изящно и сама му е отговорила: „Quo vadis? Вкъщи, нали?” Ехидството на смятащия се за победител.
Най-лошият отговор е - нито на площада, нито вкъщи, а отвъд Калотино.
Триумфът на управляващите обаче силно намирисва на пирова победа. Защото който имаше очи, видя; който имаше уши, чу, а който се е съмнявал, може да бъде сигурен каква бутафория сътвориха управляващите. В подкрепа на правителството дойдоха 60 автобуса, десетина дискотеки и зависими от местни общинари „привърженици” на правителството. Останалото бяха полицейски кордони и силови методи.
Протестиращите не настъпиха демаркационната линия, очертана от силите на реда. Предпочетоха да не влизат в сблъсъци с наемниците от контрапротеста. По-доброто решение!
БСП, ДПС и „Атака” приеха актуализацията на бюджета, поздравиха контрапротеста и отидоха да празнуват победата.
- Още една такава победа и ние сме загубени! Още една такава победа и ще се върна в Епир сам.
Така рекъл епирският цар Пир, когато спечелил битката срещу римляните. Тоест победата е постигната за сметка на бъдещи поражения. Няколко години по-късно римляните побеждават Пир.
Веселбата на празнуващите днес едва ли ще е задълго. Протестиращите няма да спрат да искат оставката на кабинета.
Лошото е, че те очакват от властта да се засрами. недоволните чакат отговор, който произтича от морала. А управляващите свикнаха с протестите. Свирките и виковете почнаха да им действат като музикален фон.
Дали тишината на празния площад няма да им се отрази по-изнервящо? Нещо като затишие пред буря?