Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС крие сериозни подводни камъни, особено за България, която съставлява по-неразвитата част от европейската икономика.
По отношение на индустрията какви са цените на енергийните носители – газ, електроенергия в САЩ, те са близо 4 пъти по–евтини. И ако те съставляват 30 – 40% от себестойността на стоките, автоматично нашите стават неконкурентоспособни. Няма начин да се конкурираме с успех при тези разлики в цените. Да не говорим, че при износ отвъд океана проблем ще бъдат различните законодателства на отделните щати. Тук при нас, в ЕС имаме директиви, регламенти – всичко е ясно, нормативно и юридически.
Българските предприемачи не са запознати добре с TTIP, има сериозна празнота в това поле. Макар да разбират интуитивно, че конкурентоспособността на техните изделия ще бъде изправена пред сериозни изпитания. Но това е и нашата роля като работодателска организация да ги информираме.
2015 г. ще бъде ключова година по отношение на усвояване на евросредствата от предишния програмен период. За периода 2007 г. – 2013 г. плюс още 2 години имаме право да усвояваме парите. Бюджетът ни трябва да осигури съфинансирането, при положение че се отблокират средствата и по двете оперативни програми "Регионално развитие" и "Околна среда". Ако има някакви проблеми с неотблокирани средства, това означава, че държавата трябва да има достатъчен ресурс да ги покрие за един по-дълъг период преди да бъдат получени от ЕС. От гледна точка на бюджета трябва да имаме готовност. Все пак, при едни оптимистични прогнози от лятото на следващата година някои схеми биха могли да бъдат обявени по ОП "Конкурентоспособност и иновации", а те са твърде важни за българската индустрия.
За съжаление, в индустрията имаме известен спад, въпреки че по тримесечия има положително развитие, но то намалява като темп. Трудно е да се каже, че индустриалното ни развитие ще определи по-силен икономически растеж - той ще бъде в рамките на около 1%.
Санкциите срещу Русия оказват влияние на българската икономика и селското стопанство в момента – предимно върху хранително-вкусовата промишленост, в сектора на земеделската продукция, в консервната промишленост, в преработвателната – плодове, зеленчуци и ще трябва да се търси компенсаторен ефект. Разбира се, обемите не са огромни, но, все пак, това е един пазар, за който трябва да се търси заместител. Такива страни за нашата продукция биха били Казахстан, Беларус и арабските страни.
Преди дни имаше общо събрание на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, в който членуват най-големите земеделски фирми. Те правят точно това, търсят нови пазари, допълнителна реализация, въпреки проблемите с пазара в Русия, въпреки раздробеността на земята, трудностите с местната продукция, която все повече се измества от вносна продукция – домати, чушки и т. н.
По отношение на индустрията може би е важно да предвидим участието на страната ни в плана на новия председател на ЕК Юнкер. Предвиждат се 300 млрд. евро за насърчаване на инвестициите, тъй като и в целия ЕС, включително и в България, се наблюдава техният спад. Този фонд в момента се избистря в точни числа, но е ориентиран към такива проекти, за които не може да бъде намерено нормално, регулярно, банково или друго финансиране. Така че България трябва да прецени своите възможности в този фонд за насърчаване на инвестициите - при какви условия ще бъдат отпускани, така че бизнесът да може да ги ползва при преференциални условия.
От съвместните усилия на правителството и на бизнеса зависи как ще си направим сметката, за да спечелим, а не да се вайкаме от пропуснатите възможности.
Източник: БГНЕС