Прясно оправданият Цветанов се опитва да изпере и главния прокурор, и сегашното компрометирано мнозинство във Висшия съдебен съвет, за да се запази контролът и върху следващия
Прясно оправдан и по последното дело срещу него, Цветан Цветанов прочете във вторник вечерта декларация, с която ГЕРБ поиска оставката на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това се случи само няколко часа преди Европейската комисия (ЕК) да публикува мониторинговия доклад за България, в който има два основни акцента - ВСС не си върши работата и прокуратурата в този си вид е проблем.
В прочетеното от Цветанов се набиват на очи следните констатации:
"членовете на ВСС се занимават с конфликти помежду си";
"правят се опити за търгуване с политическо влияние, решаване на корпоративни и икономически интереси и овладяване на съдебните институции от страна на неясни кръгове и властови центрове."
За да не се чудите кой е виновен, Цветанов с леко намигване уточнява - Министерството на правосъдието, което "в продължение на една година" (разбирай Христо Иванов) не е привело "предложените изменения на Закона за съдебната власт" нито с "първия, нито с окончателния вариант на промените в основния закон на страната." Това, че окончателният вариант беше приет преди месец и половина, а първият беше внесен преди четири няма значение.
Искането за оставка на ВСС е ход, който нито може да доведе до нещо по-добро, нито носи в себе си катарзис, както се казваше. То е плоско мероприятие, което поставя още по-плоски цели:
Да внуши, че всички са маскари
Замисълът на Цветанов да постави целия ВСС под общ знаменател е изгоден най-много за тези, които носят пряка вина за тежките критики на Европейската комисия. Между другото тези критики бяха казани по същия категоричен начин и в предишния доклад.
От устата Цветанова обаче няма да чуете нищо лошо срещу председателя на етичната комисия (Ясен Тодоров), нито председателката на комисията, която оценява съдиите и прокурорите (Милка Итова), още по-малко срещу доскорошния председател на комисията за дисциплинарни производства (Васил Петров, той е и баща на жената, от която Пеевски има дете).
Нищо, че ЕК критикува работата на ВСС именно в тези направления. Всъщност провалите на ВСС са резултат от решенията на мнозинството в него. Мнозинството, което миналата седмица отказа да проверява sms-а от Борисов, а после назначи Димитър Узунов. Мнозинство, което седмица по-рано искаше да проверява речта на Лозан Панов, а месец по-рано отказа да разследва "Яневагейт". Мнозинство, което през декември отказа за втори път да избере председател на Софийския апелативен съд. Изброяваме, защото утре ще видите именно тези казуси като пример за несъстоятелността на ВСС в доклада на комисията.
Това е мнозинството, което никога не отказа на Цацаров или Георги Колев.
Цветанов не ни казва това. Той критикува ВСС, защото в него някакви хора се "занимавали с конфликти помежду си." От утрешния доклад ще се разбере, че за разлика от бившия вътрешен министър, ЕК прави разлика между членовете във ВСС. Между тези, които се опитват да поставят принципни въпроси, да излагат аргументи и тези, които просто натискат копчето по волята на главния прокурор.
ЕК поставя позитивни оценки за направеното от Лозан Панов и новото ръководство на Софийски градски съд, но съветникът на премиера Бойко Броисов Яне Янев от една седмица посочва (в синхрон с калта, която излиза от вентилаторите на Пеевските медии) Панов и председателя на СГС като носителите на злото в системата.
Миналата седмица Лозан Панов взе думата на ВСС и каза: "След съобщението (есемесът, изпратен му от Борисов) от миналия четвъртък последваха безброй лъжи, манипулации и действия с една основна цел – хората да повярват в най-голямата манипулация на прехода, че всички са маскари. Недоверието е подходяща среда за поддържане на статуквото. Ние постоянно влизаме от скандал в скандал и всичко винаги приключва без резултат, но пък за сметка на това с натрупването им в обществото се натрупва усещането за безнадеждност."
Искането за оставка на целия ВСС иска именно да внуши, че всички са маскари. И най-вече тези, които всъщност не са.
А главният прокурор - целият в бяло
Най-печеливш от искането за оставка на целия ВСС е този, който се ползваше от безпринципните решения на съвета - главният прокурор Цацаров. Той излиза чист от ситуацията. Дори този ВСС да си отиде, той ще бъде член на следващия. И за него има достатъчно механизми пак да си отгледа мнозинство.
Няма да чуете декларация на Цветанов за нуждата от външен одит на прокуратурата, за децентрализация й или още по-малко за разбиването на порочното единовластие.
Бившият вътрешен министър вече е простил на прокуратурата, която само преди три години произведе политическите обвинения срещу него по поръчка на Делян Пеевски, подадена от парламентарната трибуна ("гусин Цветанов, не се правете-е-е"). Цветанов и Борисов са простили и на прокуратурата, която създаде "Костинброд". Защото много добре знаят, че вместо да я реформират могат пак да я използват като юрисконсулт. Така както я използваха в първия мандат на ГЕРБ, за да произвеждат акция след акция (нищо, че сега Страсбург произвежда осъдително решение след осъдително решение).
Да влезе виновният
От декларацията на Цветанов става ясно, че най-виновен е Христо Иванов. Защото не бил внесъл промени в Закона за съдебната власт и наказателния процес. В казаното може и да има някаква истина (проектът, в основната си част, в която не беше обвързан с промените в основния закон действително се забави твърде много), но носи и тонове лицемерие - депутатите от ГЕРБ имат законодателна инициатива. Единствените промени, които те са предложили засягат наказателния процес и ЗСВ. Предложиха ги, защото дойдоха от главния прокурор и ВСС.
Не само бившият вътрешен министър, но и нито един депутат от ГЕРБ не взе думата по време на обсъждането на промените в конституцията. Иначе ГЕРБ бяха ядрото, което отхвърли предложенията за промени в основния закон.
Какво следва?
Искането за оставка на ВСС е театър. Управляващите ще кажат след доклада - няма да им берем срама, поискахме им оставката. Мнозинството на ВСС от своя страна ще се опита да се преоблече като независимо. Същото онова мнозинство, което не искаше да разследва нито Янева, нито есемеса, нито нищо, което има и теоретичен шанс да предизвика промяна.
И в този театър всички ще забравим, че първо бяха пробелмите със случайното разпределение, после корупционните практики в градския съд, после "Яневагейт", после един есемес и т.н.
В този си състав ВСС вече не върши работа на статуквото. В него мнозинството е крехко, компрометирано пред чужденците, а и пред повечето хора в България. То вече не може да гарантира силен захват над случващото се в съдебната власт. А след разделението на ВСС дори може да се окаже, че има мнозинство за промяна.
Този, който иска оставката на ВСС, знае, че следващият състав ще бъде подреден при широк консенсус (парламентарната квота се избира с 2/3) и под диктовката на главния прокурор, който има влияние както в прокуратурата, така и в парламента.
Зад исканата оставка на ВСС седят чисто уродливо прагматични цели. Нищо повече. Трите наказателни дела не успяха да убедят Цветанов нито защо е важно да има отчетностно и прозрачност на прокуратурата, нито какво е върховенство на закона и независим съд. Не че някой истински го е очаквал.