Първата част на материала на адвокат Веска Волева може да прочетете тук:
В заповедното производство всичко е задкулисно, едностранно, без уведомяване, с изненада и с предизвестена служебна победа за едната страна, съчетано с неоспоримо ниски, дори смешни цени на имотите. Всичко това е за сметка на българския народ и българския бизнес. След като дъщерните фирми изкупят имотите на потребителите и фирмите на символични цени, те предлагат на бившите собственици да им ги продадат отново, но вече на други - пазарни цени или да им ги отдадат под наем.
Що се отнася до фирмите - бизнесът им е съсипан, работниците в тях са уволнени, те заедно с работодателя им остават без доходи и без препитание. От своя страна, те престават да обслужват задълженията си и кръгът се затваря. Това е механизмът за източване на България, както по отношение на национален капитал, така и по отношение на човешки капитал. Най-неприемливото е, че това са хора и фирми, които желаят да си заплащат задълженията. Болшинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни. Липсва коректност от страна на банките обаче.
Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банктите:
- променят едностранно лихвата и месечните вноски, начисляват наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за противопоставяне;
- капитализират лихви и несъществуващи задължения и определят лихва върху новополучената главница;
- изкупуват чрез свои или подставени фирми имотите на длъжниците (физически лица и фирми). Имаме готовност да ги посочим конкретно;
- изключително нагло се възползват от „икономическата криза”, без клиентите им да могат да се позоват на същото, като, възползвайки се от едностранно дадените им права, изискват по-високи месечни вноски;
- не желаят да понасят търговския риск от дейността си, а поради облагодетелстващия ги правен режим натоварват с този риск потребителите и бизнеса – субекти, които по дефиниция не са вещи в тази материя;
- именно това безогледно вдигане на вноските довежда кредитополучателите до положението да изпаднат в невъзможност да заплащат вноските и ги прави длъжници на банките и съответно клиенти на съдия-изпълнителите;
- почти всички банки са изградили паралелни структури от фирми, чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н.
За яснота показвам един от цесионните договори на стойност 99 и половина милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е немислимо от гледна точка на конфликт на интереси.
Примери:
- „Уникредит булбанк”АД – „Уникредит факторинг”ЕАД; „Уникредит лизинг”АД; „Булбанк лизинг”ЕАД”; „Уникредит кънсюмър файненсинг”АД; „Балкан енерджи АСА”ООД; , ”Свободна безмитна зона – Бургас”АД; „Хипоферайнс имобилиен”ЕООД и много други
- Пощенска Банка (”Юробанк и еф джи България”АД) – „Бългериън ритейл сървисиз”АД.
- „И еф джи пропърти сървисиз София” АД; „Имо 03”ЕАД; „Имо централен офис”ЕАД; „Имо пропърти инвестмънт София”ЕАД; „Имо Рила”ЕАД;
- „БАНКА ДСК”ЕАД - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество” със седалище в Унгария – Будапеща;
- „РАЙФАЙЗЕН БАНК”АД – „Райфайзен имоти”ЕООД; „Райфайзен лизинг”ЕАД; „Райфайзен пропърти мениджмънт България”ЕООД; „Райфайзен сървисиз”ЕАД; „Райфайзен факторинг”ЕООД; „Райфайзен застрахователен брокер”ЕООД; „Райфайзен лизинг Бъргария”ООД; „Райфайзен асет мениджмънт /България/”ЕАД; „Райфайзен Инвестмънт /България/ЕООД;
При една сериозна проверка на дейността и имотите на горните примерно посочени фирми, както и на всички останали фирми, свързани с банките и управляващите в тях лица, ще стане ясен начинът на изземване на имотите на българския бизнес и гражданите. Ще стане ясна самоубийствената политика на България да даде възможност в тези ръце да се съсредоточи цялата власт, активи и изобщо живота на българите.
Това ще ни отвори очите за страшната истина, че България изобщо не е бедна страна, както ни се внушава постоянно. България просто е една ограбена страна. Нейните богатства са съсредоточени в тези хора и фирми и са изнесени извън границите.
Най-неприемливото и противно на коректното търговско поведение е цедирането на кредитите от страна на банките на свои фирми, които не са лицензирани и съответно не могат да извършват банкова дейност. Тези цесии се извършват веднага, след като кредитите са отпуснати и съответно по-нататъшните отношения банка – кредитеполучател продължават между фирмата цесионер и кредитополучателя.
Тези фирми обаче са без лиценз, не могат да извършват банкова дейност и дейността им не подлежи на контрол от БНБ. Тази практика изкривява информацията, цедираните кредити не се отчитат и съответно по отношение на тях не се изпълняват ангажиментите по Закона за кредитните институции и останалите касаещи ги нормативни актове.
Горното способства за прикриване на истинската печалба и състояние на банките. Всички данни относно дейността, активите и пасивите им не са коректни. Възражения срещу тези цесии е трудно да бъдат направени поради липсата на състезателно производство и възможност за пълноценна защита на потребителите.
Европа отдавна е видяла този проблем и се е погрижила за потребителите. Налице е Директива № 93/13/ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която дава много сериозна рамка в поведението на банките спрямо потребителите.
Само че нашите политици впоследствие приеха новия Гражданско-процесуален кодекс и вкараха вътре горните норми. За отбелязване е, че българските съдилища изключително страхливо, дори сервилно прилагат това законодателство. По делата представяме както горната директива, така и решения на съда в Страсбург. Само че личи една задкулисна сила, която направлява и тези действия. Изключвам тази част от съдийството, която освен българската законова уредба, се съобразява и с Европейското законодателство и съдебна практика.
Интересно е, че и журналистиката е в капана на железните клещи на банките. Голяма част от опитите ми да публикувам материали по темата се отклоняват с несъстоятелни обяснения, дори и когато съм поканена от тях. А много често, когато журналистите са ми добри познати, ми казват истината – те разчитат на парите на банките от реклама и ако излъчат такова предаване, рекламата и съответно парите спират.
Това е и причината за информационното затъмнение по този толкова наболял проблем. Това обаче ще се окаже бомба със закъснител. Защото и тези пари за рекламата са крадени по гореописания начин. И кръгът се затваря.
Считам, че единственият начин да се ограничи монополът на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса, е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл:
- В чл. 417, т. 2 да се премахнат думите „и банките” и те да заемат подобаващото им се място на част от бизнеса;
- В чл. 435, ал. 2 да се добави възможност длъжникът да обжалва цената на продаваемия имот.