Две важни неща се случиха на 10-ия ден от протестите. Първото беше, че Иван Костов се оттегли от голямата политика. На най-висшия форум на ДСБ Костов се наложи да успокоява разплакани съпартийци.
Почти едновременно се появи „Харта 2013". Пълното й име е „ Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава (Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона). Срещу лица от списъка, приложен към хартата, се надигна вой. Велислава Дърева се опита да възроди Стефан Продев в стил поемата „Септември" на Гео Милев. Тя нарече протестите „Бунтът на ситите – пощенски код София 1000". Опитът да се противопоставят „тия протести" на „ония протести" е реминисценция на насъскваните от Продев „червени" и „сини" („мили хора" срещу „хлебарки") в началото на 90-те години. Добре би било и тя, и нейната партия да си дадат сметка, че ако дойде бунтът на гладните, социалната революция няма да прости на никого. Освен това моля да не се дистанцира от „експертите на прехода", които предизвикали този бунт, тъй като тя също трябва да докаже, че не е като „тях". В случая това не е толкова важно.
По-важното е, че онези, които се надяваха най-сетне нейната БСП да се нормализира, като се раздели на социалдемократи и комунисти, няма на какво да се надяват. Сергей Станишев, който с помощта на съпругата си назначи този кабинет, ще се опита да го държи докрай. Дори да беше успял да го срази на пленума, и Георги Първанов щеше да постъпи по същия начин – той пък е „експерт" по тройните коалиции.
„Партията на компетентните", както беше я нарекъл Луканов, след като погълна социалдемокрацията, ни най-малко не се социалдемократизира. Това, че ПЕС подкрепи Станишев, си е лично негов успех. Той нито е в полза на БСП, нито е от полза за България. Пък и кой ли обръща внимание на този назначен хор! За сведение, бившата кандидатка за президент на Франция Сеголен Роял е вицепрезидент на същата тази ПЕС, но в родината й никой не знае и не се интересува от това.
Наистина в протестите има хора с всякакви възгледи. Преобладават обаче хората от средните слоеве, а те няма как да не носят заряда на социалдемокрацията. В България оста отдавна вече не е дясно-ляво. Десни (но не по намеренията на „сините") са олигарсите, които не спазват нито трудовите закони, нито всякакви други. Левите (също не по намеренията на червените) са пак олигарсите, които правят същото. Другото е пълнеж. Сега посоките са горе-долу. Това е ситуацията, в която наистина ценностите на социалдемокрацията (а не цените, както пише Дърева, защото и те са производни) могат да се институционализират в нормална държава.
Иначе както се казва в една реклама: „От 1 септември бъдещето е ясно". Тогава идват мултиплексите. А повечето от тях принадлежат на Делян Пеевски. Тоест, чака ни пеевизация.