В Сирия, Ислямска държава е в криза. През последните три години, групировката успя да се разастне от регионален досадник до сила със глобално значение, която обяви халифат през юни 2014, който се простря от иракската провинция Дияла до сирийската провинция Алепо. Като направи това, Ислямска държава свърза две държави в единна конфликтна зона и привлече вниманието на многобройни сили, като списъкът на последните включва Съединените щати, Турция и Русия. Днес, групировката присъства от от западен Ирак до сирийско – ливанската граница – впечатляващо териториално разширяване.
Но широтата на владенията на Ислямска държава в Сирия е измамна. Актуалните територии, контролирани от нея до голяма степен са малки, разпръснати анклави. Непрекъснатите пространства в територията под контрола на Халифата са предимно „празна пустиня”. Един поглед към трите ядра на територията на групировката в Сирия – северната провинция Алепо, Ракка и Деир ел Зоур (Дер Зор), показва как Ислямска държава непрекъснато губи почва под краката си по протежение на цялата си разпиляна, самообявена империя. Взети заедно, тези три територии формират основата на мощта на Ислямска държава в Сирия. Те са от критично значение за осигуряването на устойчиви потоци от финансови приходи, жива сила и провизии. В момента и трите територии са под заплаха.
Вместо това да стане, докато групировката губи територии, тя ще еволюира за да снеспособна да води ефикасни бойни действия на бойното поле и да не може да снабдява своите конвенционални бойни единици, Ислямска държава ще се обърне към тактиката на партизанска война и към терористичния занаят за да се закрепи. Вместо да се фокусира върху контролирането на територии, групировката ще използува партизански методи за да постигне гъвкавостта и мобилността, необходими за да организира атаки тип „удари и бягай”, с които да омаломощи противниците си.
Тези атаки сами по себе си няма да представляват заплаха за същетвуването на противниците на Ислямска държава, но могат да продължат да нанасят големи щети. Междувременно, Ислямска държава и нейните евентуални наследници и последователиата, ще продължават борбата си, докато съществуват страх и недоволство сред сунитското население на Ирак и Сирия.