Основната храна на индонезийците е оризът. Местните жители смятат тази култура за храна на боговете, и дори на държавния герб на страната са изобразени оризови класове. Според една от легендите юноша, попаднал на небето, донесъл от там оризови зърна в цепнатините на петите си. Оттогава без ориз не минава нито една церемония. С пожелания за благополучие с него обсипват новобрачните, а те на свой ред, полагайки клетва за вярност, се угощават един друг с лепкав ориз. При племето на батаците в Суматра с варен ориз задържат душата на болното бебе. Те смятат, че оризът е така вкусен, че като го опита, душата вече няма да иска да напусне детето, и то непременно ще оживее.
ОРИЗА ГО ВАРЯТ, ПЪРЖАТ, ГОТВЯТ НА ПАРА.
Най-типичното ястие се нарича „наси горенг“, т.е. „пържен ориз“. Ястието представлява люто месо с ориз, скариди и зеленчуци. Ядат го и на закуска, и на обяд, и на вечеря. Сред местните блюда най-популярното е сате. Това са шишчета на дървени шишове, които се приготвят от пиле, риба, скариди, телешко или свинско месо в различни маринати и сосове, от които най-традиционният е фъстъченият. Струва си да опитате и пилешки дробчета по индонезийски. Трябва да се каже, че доколкото Индонезия е предимно мюсюлманска страна, свинско месо се готви много рядко, макар и да се срещат рецепти на ястия с него. Разбира се, най-много са блюдата от риба и морски дарове, при това често в необичайни съчетания с екзотични плодове.
Други популярни ястия са пържено пиле или риба, запечена в бананов лист. От рибите и морските дарове (лангуста, раци, калмари) също приготвят най-разнообразни блюда. Например от големите морски костенурки приготвят рагу, като го овкусяват с подправки и соев сос, скаридите ги пържат със соево брашно и голямо количество пипер и ги поръсват с лютите подправки „гадо-гадо“.
КЪМ ВСИЧКИ БЛЮДА В ИНДОНЕЗИЯ ПОДНАСЯТ САМБАЛ – ЛЮТ СОС ОТ ЧЕРВЕНО ЧИЛИ.
Самбалът понякога се приготвя от предварително осолени люти чушки чили с добавка на печени ядки и паста от скариди. Ако храната е прекалено люта, тя се консумира с чаша студена вода с лед, кокосово мляко, захарен сироп със счукан лед и зрънца, напитка от сока на захарна тръстика или джинджифилов чай. Традиционно храната се поднася върху бананов лист и се яде само с дясната ръка. Преди и след хранене тази ръка се измива в специален съд с вода и парченца лимон. На европейците могат да поднесат лъжица и вилица, но не и нож. В страната расте множество видове зеленчуци и плодове, за които дори не сме чували. Но най-любими за индонезийците са бананите и дините, които се ядат през цялата година. От дините се изрязват различни фигури – цветя и животни, в много индонезийски ресторанти работят специалисти по карвинг.
ЖИТЕЛИТЕ НА ТАЗИ СТРАНА СА ГОЛЕМИ ЛЮБИТЕЛИ НА СЛАДКОТО, така че покрай плодовете за десерт те ще ви предложат различни сладкиши и торти. Още едно характерно лакомство е младият кокос, на който срязват връхчето и добавят в кокосовото мляко лимон, захар и лед.
През вековете в индонезийската кухня са се наслоили една върху друга най-различни кулинарни системи. Във всяка провинция съществуват собствени кулинарни традиции и особености, различни начини за приготвяне и съставки на ястията. Островите на Индонезийския архипелаг по право се наричат островите на подправките. Черен и бял пипер, тамаринд (индийска фурма), индийско орехче, канела, люти червени и люти зелени чушки, фъстъци, джинджифил, соя, чесън – това са задължителните компоненти на лютите ястия, които местните жители използват в своята кухня.
Популярни ястия са също пържена саранча (главно при бежанците от Югоизточна Азия), лястовичи гнезда в пилешки бульон, „ваби“ - омлет с ядки и зелени подправки. Балийската кухня е сладка и не много люта. Тук се различават балийска храна – традиционните балийски блюда, приготвяни у дома и в обикновените кафенета „варунг“, и балийската кухня – цял набор блюда, традиционни и заимствани, които се поднасят в ресторантите на острова. Истинско балийско ястие е пърженото млечно прасенце „баби гулинг“, „бебек туту“ - патица в бананови листа, готвена на бавен огън цяла нощ с коричка от ориз, „лавар“ - ситно нарязано месо или зеленчуци с кокос и подправки, оризови банички „джаян“ и „руджак“ - пресни плодове в сос от палмова захар.
Приготвянето на храната при индонезийците се съпровожда с множество поверия. Например смята се, че на млада девойка не се препоръчва да пее по време на готвенето – в противен случай ще се омъжи за старец, или, че от силното парене в устата след люта храна можете да се избавите с многократно въртене на чинията.
НАСИ КЕБУЛИ
(Пиле с ориз и ананас)
Продукти:
2 с. л. олио или краве масло
500 г пилешко бонфиле
750 мл пилешки бульон
1 ч. л. сол
2 ч. ч. дългозърнест ориз
половината от 1 малък ананас, нарязана на малки парчета
1 глава лук
7 скилидки счукан чесън
15-20 г настърган пресен корен от джинджифил
1 ч. л. млян кориандър
1/2 ч. л. бял пипер на зрънца
В дълбок тиган с незалепващо дъно се загрява олиото или маслото и в него се слагат джинджифилът, кориандърът и белият пипер. Пържат се 2-3 минути при непрекъснато бъркане. Прибавя се пилешкото месо, нарязано на големи парчета. Готви се още 3 минути. Налива се бульонът и се посолява. Вари се до омекване на месото, което след това се изважда с решетъчна лъжица и се оставя настрана. Оризът се сварява с 2 и 1/2 ч. ч. от пилешкия бульон. Трябва да поеме цялата течност. След това се смесва с месото и се разбърква. Ястието се поднася с парченца ананас и поръсено с изпържен лук шалот.
Източник: www.1001recepti.com