От близо 100 дни насам хиляди българи излизат всяка вечер по улиците на София и други големи градове, за да протестират. Тяхната цел е свалянето на правителството на премиера Пламен Орешарски, което е само с две седмици по-старо от самите демонстрации.
Протестиращите са от всички слоеве на обществото, но мнозинството от тях се смята за млади, образовани представители на средната класа.
Майки идват със своите бебешки колички и с деца на всякакви възрасти, хора в костюми се отбиват след работа. В София те се срещат пред президентството в 19 часа и бавно се придвижват към парламента, придружени от свирки, барабани и призиви за оставка, пише „Икономист”.
Жюстин Томс, български специалист по онлайн маркетинг, бе част от протестите в самото им начало. В някои дни между 50 и 60 хиляди души протестираха в София, казва тя гордо. Демонстрациите имат свой собствен уебсайт, страница във „Фейсбук”, вестник „Протест” и хаштаг в „Туитър” - #DANSwithme – игра на думи със съкращението на Държавната агенция за национална сигурност.
Хаштагът загатва номинирането (по-късно отменено от парламента) на противоречив медиен магнат, разследван за корупция и изнудване, за директор на ДАНС, което стана катализатор за протестите срещу олигархията.
Въпреки че той не е единственият олигарх в България с близки връзки с властта, той е най-видимият, благодарение на кръгообразната връзка между неговата политическа кариера (той все още е депутат), неговата медийна група и банка, пълна с държавни пари.
„Хората не усещат, че се раздава достатъчно справедливост”, признава Цветлин Йовчев, вътрешният министър. По мнението му, на вид перманентната криза в България е по-скоро резултат от дългогодишното недоволство, отколкото от решенията на неговото правителство.
Оставката на цялото правителство, което е най-настойчивото искане на протестиращите, няма да промени много, казва той на фона на социологическите проучвания, сочещи, че предсрочни избори не биха свършили с резултат, много по-различен от предишните.
Йовчев настоява, че правителството не е олигархично и че България е функционираща демокрация. Протестите ще стихнат, смята той, когато хората осъзнаят, че реформите на правителството допринасят за промяна.
Неговият основен фокус е борбата срещу организираната престъпност, защитата на националната сигурност и реформиране на раздутата бюрокрация на вътрешното министерство и неефективността на неговите дейности.
Междувременно президентът Росен Плевнелиев има различно мнение. Той вижда протестите като позитивни и смята, че изборите могат да доведат до промяна. По мнението на Плевнелиев кризата е икономическа, както и стъпка по неизвървения път към демокрацията. Той казва, че силната мрежа на олигарсите е основната причина България все още да не е истинска европейска демокрация.
С такива контрастиращи мнения Плевнелиев и екипът на Орешарски са в конфликт. Орешарски обвинява президента, че „се намесва грубо в работата на изпълнителната власт със серия от небалансирани и едностранчиви действия”.
Дали протестите ще променят нещо? Редиците на протестиращите се разредиха след лятната ваканция, което може да бъде или затишие, или началото на нещо по-постоянно.
Оптимисти смятат, че протестите са създали нова политическа среда и че на българските политици вече няма да може да им се разминава за лошо управление или за клиентелизъм.
Песимистите казват, че правителството ще устои, цинизмът ще вземе надмощие и България ще остане бедна и разтърсвана от корупция. Отразявайки някои опасения относно България, посланиците на Германия и Франция в София скоро заедно публикуваха изявление, което предупреждава, че „олигархичният модел” е несъвместим с членството в ЕС.