За първи път в историята на Европейския съюз Берлин стои изолиран в бежанската криза. Основно канцлерката Меркел е отговорна за това. Опасността за Европа ще се задълбочава, ако Меркел продължава да пренебрегва урока, даден от Аденауер.
Някои съвременници въздъхнаха облекчено, когато австрийското правителство обяви, че ще контролира границите по-строго от обикновено и че въвежда лимит за кандидатите за убежище в страната им. Нищо по-хубаво не би могло да се случи на Германия, ликуваха тогава някои наблюдатели. Германия, обратно, трябва да е благородна, съпричастна и да отвори добре всичките си граници, докато съседите действат. В тази ситуация всички ни казват как Германия трябва да се гордее с това, че остава световен шампион в тежка категория по етиката на собствените си убеждения и ценности, докато австрийците и шведите с препотени физиономии гледат в обектива, поели етиката на отговорността.
Още по-странно: след като новината от Виена прелетя през Алпите и дойде в Германия, канцлерката Меркел обясни на австрийците как поведението им е неприлично, недостойно и по никакъв начин не обслужва европейските интереси.
Нормално е канцлерката в момента да е ядосана на всичко. В компанията на лидерите на националните държави, Меркел загуби и последните си съюзници. Сега Германия страда съвсем сама, това се вижда от кресливите възгласи към европейските министър-председатели, чиято назидателна интонация подчертава все по-отслабващото влияние на страната. На Меркел й предстоят още по-тежки времена в отчайващите й усилия да вкара европейските партньори в своя курс. Обаче що е то „европейско“? Трябва ли на всяка цена Меркел да страда от германската болест?
27 страни членки срещу една
Между реките Рейн и Одер, Балтийско море и Бодензее от много години се носи една голяма заблуда. Тя се състои в това, за европейско да се смята всичко, което отговаря на германските интереси. Всеки, който има друго мнение по този въпрос, бързо бива оплют като националист. Такива хора незабавно трябва да бъдат осъдени, защото имат смелостта да се съмняват, че голямата европейска цялост започва да се изплъзва от погледа и да робува на себелюбието. Берлинските убеждения по отношение на кризата с бежанците по-европейски ли са от тези на Франция, Великобритания, Швеция, Дания, Полша, Австрия или Унгария?
Няма го вече задружното европейско поведение, което години наред се преувеличаваше. Европейският съюз има 28 държави членки, по-голямата част от които искат ограничаване на достъпа на бежанци и повишаване на граничния контрол. Германия обаче непоколебимо е срещу всичко това и не се съобразява с никаква „задружна“ европейска политика. Близо 27-те държави държат на своя политически курс и вярват, че именно той може да задържи стабилността в Европа, а че този на германците е изграден единствено върху моралната им превъзбуда. Тогава как се прави този извод, че поведението на мнозинството е антиевропейско, а това на германците – европейско?
Съотношението 27:1 в бежанския въпрос дразни доста от хората в Германия. И това е много по-лошо от обикновено ядосване. С твърдоглавието на Меркел настъпи етап, който всички председатели на правителства от Конрад Аденауер насам се опитваха да предотвратят с всички сили. Още с влизането в действие на Римските договори от 25 март 1957 г. Германия стои самотна в европейските съюзни образувания.
„Не бих желал да имам германците за свои съседи“ – Конрад Аденауер
Никога повече Германия не би трябвало да иска да изпадне в положение, в което като през Първата световна война, е подкрепена от някои по-малки партньори, но се бори сама срещу една голяма съюзническа система. „Не бих желал да имам германците за свои съседи“, казва Аденауер на историка Голо Ман по време на една разходка около езерото Комо. Урокът, който канцлерът извлича от историята става национален интерес на Германия: само в общността на европейските партньори, ако може най-малко с французите и някои други, германската политика може да се осъществява и да изгражда доверие, което може да помогне на държавата за бъдещи проекти.
В бежанския въпрос Ангела Меркел съвсем съзнателно отхвърля принципите на Аденауер. С протестантското си твърдоглавие тя пренебрегва уроците от германската история: Германия е прекалено голяма в Европа, за да бъде пренебрегвана, но е прекалено малка, за да ръководи сама континента. Опита ли се да го направи, веднага си докарва кръв от носа, няма значение дали по време на кризата през юли 1914 г. или в бежанската криза днес.
Рисков ход от страх
До днес историците гадаят дали германската политика от 1914 г. e била нападателна или дефанзивна. В писмо до журналиста Теодор Волф, дипломатът Курт Рицлер я окачествява и като нападателна, и като защитна – „Рисков ход от страх“, казва той. По подобен начин може да се опише и политиката на днешното правителство на Германия: примес от етиката на убежденията и страха от собствената смелост, плюс едно упорито „Ще се справим“.
Да съхраним Европа – с всички средства
Германия като една от водещите сили в Европа има преди всичко грижата да се опита да запази съществуването на Европейския съюз. Постоянно трябва да се грижи и за това да намира мнозинство за политиката си. Германската държава веднага трябва да може да се пригоди към собствения си политически курс, ако той срещне голяма съпротива.
Това е формулирано по-крайно от Томаш Масарик „Европа е лаборатория над едно огромно гробище“, която при рухване и хаос може да потъне. За една водеща европейска сила като Германия да запази Европа с всички възможни средства би трябвало да бъде първата и най-важна грижа. И тази грижа е по-важна от всички бежанци на света взети заедно. От това зависи благото на континента и дали той ще бъде поле на война или убежище на мир.