След като в края на миналата година неочаквано дори за някои икономисти в България беше отчетен растеж на брутния вътрешен продукт от близо 3 на сто и сериозно преизпълнение на приходите в бюджета (раздадени после на куп ведомства да си покрият сметките), през тази година известният с оптимизма си премиер обяви, че през 2016 г. икономическият растеж може да стигне и 4.5%. В условия на политическа нестабилност и неизвестност пред обявените от управляващите реформи и на фона на очаквана от чуждестранни икономисти нова глобална криза какво е реалистично да се очаква за икономиката на страната. За това разговаряме с Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри уоч".
Очакваният от финансовия министър ръст на икономиката през тази година от около 2 на сто беше удвоен в очакванията на премиера. На този фон все повече гласове прогнозират нова глобална криза. Какво е реалистично да се очаква от ваша гледна точка?
- Важно е да се уточни, че от гледна точка на бюджета е важен номиналният ръст на икономиката, или с други думи, с колко пари расте стокооборотът, колко стоки се внасят, произвеждат, измерени в левове или евро. Това е базата, която облага държавата, така прогнозата за реалния ръст е полезна на абстрактно ниво, но когато говорим практично за бюджетиране, е важен номиналният ръст. Да припомня, че последните данни за икономиката показват номинален ръст от под половин процент, а реален - доближаващ 3%. Това се дължи на дефлационната среда, която е възможно да се запази и през тази година, което означава, че може би икономиката няма да расте толкова бързо в парично изражение. Това означава, че приходите може би няма да са толкова лесни за реализиране, ако се надяваме икономиката да скача по-бързо, отколкото ще се случи това.
Така че нашата чисто практична препоръка е бюджетирането в приходната част е да е при по-песимистичен сценарий. Това засяга и глобалните шокове, които може да се отразят на България, включително в спад на инвестиционната активност, задържане на ръста на работните места, а оттам и приходите в осигурителните фондове, включително спад на вноса на някои стоки и на приходите от ДДС съответно. Така че в такъв сценарий бих потвърдил нашата препоръка за по-предпазливи очаквания в приходите и съответно по-съкратена разходна политика, ако се целим в балансиран бюджет.
Немалко вече икономисти прогнозират навлизането в нова криза. Каква ще е тежестта на видимите външни фактори върху икономиката на България през тази година?
- В момента България стои в международните класации за правене на бизнес и икономическа среда някъде по средата. Инвеститорите я разглеждат като относително спокойно място за правене на бизнес, но не особено привлекателно. Така че не можем да говорим за страната като за остров, който ще запази своите магнетични за инвеститорите свойства, когато се случи следващата европейска или глобална криза. Има такива отделни примери, но не е и съвсем коректно да се оправдаваме само с външни шокове. Има сценарий, при който с правилна, целенасочена вътрешна политика можем да запазим добри шансове за растеж. Особено като имаме предвид, че България е с най-нисък обем на капитал на глава от населението.
Повечето колеги казват, че България е най-бедната страна, нас това, което ни интересува, е колко капитал под формата на машини, сграден фонд и други на глава от населението има. Така погледнато, в сравнение с Швеция например, разликата дори не е в проценти, а е 20 пъти. В среда, в която се тръгва от толкова ниско дъно, потенциалът за растеж е много голям.
Какъв фактор за икономиката на България ще бъде продължаващият да поевтинява петрол на международните пазари?
- Аз съм от икономистите, които смятат, че колкото са по-евтини цените на ресурсите и на енергията, толкова повече ресурс остава за инвестиции в други посоки – в иновации, в технологии, в неща, от които хората имат нужда, но не са били предлагани още. Така че винаги отговорът е, че евтиният петрол се отразява положително на икономиката. Разбира се, изключение правят онези икономики, които зависят от износа на ресурси, но политиците там трябва да си направят изводите доколко това е смислена икономическа политика.
За щастие България не е зависима от износа на суровини, така че голяма част от инвестициите могат да се насочат в други сфери, които нямат нужда като промишлените предприятия от енергия - иновации, образование, квалификация на персонал. Моето очакване е, че България би следвало да се възползва добре от поевтиняващия петрол.
С днешна дата не може да се очаква, че правителството наистина ще се заеме с обещаваните реформи, нито че ефект от такива би имало в краткосрочен план. Това как ще се отрази на икономиката през годината?
- Колкото и да е парадоксално, дори и в момента, когато имаме политическа конюнктура на буквално блокирали реформи, имаме много ясна индикация, че чуждите инвеститори, особено в преработващия сектор, не са се отказали от България като дестинация за преместване на техните производства. Пример са данните от последните 18 месеца, когато виждахме много силно разместване тъкмо в този сектор.
А иначе, това, което сме установили ние като пречки пред инвеститорите, са две, без да ги степенувам. Едната е липсата на достатъчно подготвен персонал, не само на специалисти – но говорим за средни, дори за позиции без особена квалификация. Този проблем започна да се усеща и на сегменти, които досега пренебрегвахме – оказа се, че има незаети места дори за хора, които товарят камионите със стока в някои по-динамични региони – София, Пловдив, Стара Загора.
Втората пречка е по-абстрактна, но това е все пак липсата на добра надеждност и ефективност в съда. От една страна, това са конкретни казуси на инвеститори – проблеми по събиране на техни вземания или някакъв опит за измама със съдействието на съда или прокуратурата. В други случаи става дума по-скоро за лоша репутация. Когато един инвеститор избира между няколко държави, той чете анализи на консултанти и те показват, че България няма добра репутация на страна, в която се спазва законът и инвеститорите могат бързо да преследват своите права. Така че лошата репутация трябва да се чисти по някакъв начин.
Състоянието на съдебната система може ли да бъде причина за привличането на квазиинвеститори, тоест, просто казано, мошеници, които просто искат да се възползват от ситуацията?
- Нямаме данни, с които да потвърдим или отхвърлим такова нещо. Нашият поглед е по-скоро върху инвеститори от преработващата промишленост и са относително видими – местят производства от други държави тук. Такъв тип играчи са винаги относително изненадани от българския съд. Те преживяват шок и ужас, това минава през посолства, през търговско-промишлени камари и накрая всички разбират, че инвеститорите се плашат.
Има и инвеститори, които играят по-скоро посредническа дейност – да речем, пазара на имоти най-вече, които е възможно, някои от тях, да се възползват от средата на неефективен съд. В крайна сметка мотивацията във всяко човешко действие е да се направи печалба. Ако можеш да направиш повече печалба, като продадеш земята на някой концерн за завод, вместо да правиш дребни далавери в някой районен съд, по-скоро правиш първото. Така че пак се връщаме до първото нещо – ако има силен инвестиционен интерес, цените на имотите и на труда скачат, по-малко хора ще се интересуват да правят дребни корупционни далавери.
Очаквате ли при продължаващия спад на лихвите по кредитите и депозитите да има засилване на интереса от потребители и фирми за взимане на заеми?
- Има доста силни индикации, че кредитните институции са в позиция на готовност да разширят кредитните си портфейли, особено към клиенти с добра история и репутация и много ясни гаранции за своя бизнес план. Те по принцип не са били проблем в макроикономическо отношение и в минали години, в крайна сметка добрите клиенти са взимали кредити и за лихви много под средните за съответния момент на пазара. Среда, в която говорим за лихви, които започват да гравитират около 3-4%, а е възможно да паднат и под 3 на сто, не изключвам сценарий, в който все повече фирми предприемат експанзия чрез привлечен капитал. Така че по-скоро мислим в посока на това, че ще има някакъв бум в кредитирането. Не сме толкова оптимистични за сегмента на новите начинания и на най-малкия сегмент на бизнеса.