„Свободен народ“ е първата партия, предложила промени в политическата система след началото на протестите
На 22 февруари 2013 г. (петък) в се проведе пресконференция на ПП „Свободен народ” на тема: „БОЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ СЕ ЛЕКУВА С ПОВЕЧЕ ДЕМОКРАЦИЯ”. В пресконференцията участваха: Цончо Колев – председател на Щаба на ПП „Свободен народ” за борба с изборните измами, Георги Ривов - съпредседател на ПП „Свободен народ”, Николай Шевкенов – член на Националния съвет на ПП „Свободен народ” и Галентин Влахов – координатор на ПП „Свободен народ”- Бургас.
Георги Ривов, съпредседател на ПП „Свободен народ” представи предложенията на партията за промени в политическата система. Той заяви:
„През последните дни страната е залята от протестите на гражданите със своите човешки искания за социална справедливост, възмездие за проваления преход и власт за народа. Тези протести бяха предизвикани от настъпилата социална криза в страната в следствие на несправедливото разпределение на благата на България в годините на прехода. Забогатяването на властимащите за сметка на голямата част от народа доведе до генерирането на напрежение, което се превърна в народно недоволство и изкара хората по улиците и площадите. Недопустимо е да оставим хората да се самозапалват, самоубиват и убиват близките си, заради безизходицата и мизерията, до която са доведени от управляващите. Недопустимо е да се чака хората да се уморят, да се приберат по домовете си и тогава нещата да си продължат по старому...Защото хората вече казаха, че няма да се уморят ...
Предложението на ПП „Свободен народ” е НОВ ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР.
ПП „Свободен народ” декларира, че ще работи за:
Първо - Гарантиране на: разделение, контрол и баланс на властите – законодателна, изпълнителна, съдебна, както и независимост на така наречената четвъртата власт, а именно - гарантиране свобода на словото.
Второ – възстановяване на институционалността – работещи и функциониращи институции - парламент, президент, съд, прокуратура, полиция, изпълнителни органи и т.н.; Народното събрание да се възстанови като стълбът на представителната демокрация; Пряк избор от народа на съдии, прокурори, с което да се гарантира независимостта на съдебната от изпълнителната власт; Пряк избор от народа на полицейските началниците и подчиняването им на местната власт.
Трето – премахне на монопола на политическите партии над изборния процес. Предлагаме: По законодателен път да се даде право на обществените организации да участвуват на изборите със свои листи; Регламентиране на правото на група независими кандидати (партийно необвързани), да формират своя листа; Реформа в съществуващата пропорционална избирателна система, която да гарантира най-точното отразяване на ВОЛЯТА на НАРОДА в състава на Народното събрание. НЕЗАБАВНО премахване на процентната бариера, независимо какъв е размерът й. Единствената процентна бариера, която може да се възприеме е ЕСТЕСТВЕНАТА бариера, прескачането, на която осигурява влизането на един депутат; Броят на депутатите трябва да бъде обект на обсъждане, дали да е 240, 160 или 120; Изборът на народни представители да остане пропорционален. Въвеждане на мажоритарна избирателна система облагодетелства единствено големите политически ПАРТИИ. Тя предполага много по-скъпи предизборни кампании и обслужва изцяло интересите на финансовите кръгове и лобитата на организираната престъпност, като изборния резултат става функция на вложените пари в избирателната кампания; Да се промени системата за финансиране и субсидиране на партиите. Държавната субсидия е добра практика в развитите европейски демокрации, чийто цел е да осигури независимост на партиите от развращаващото влияние на „пари имащите“. Трябва да се преразгледа не само РАЗМЕРЪТ, но и ФОРМАТА под която се извършва субсидирането. Размерът несъмнено трябва да бъде ограничен. Начинът на субсидирането трябва да гарантира равнопоставеност на участниците в политическия процес, като трябва да се използва за подпомагане на същинската дейност на партиите, за развитието на политическия процес, а не за задоволяване на личните битови потребности на партийните лидери. Например държавата трябва да заплаща пакети от медийно време, с които да се гарантира равнопоставеност на политическите сили в информационното пространство. Всички участници в политическия процес – политически партии, граждански организации и листи от независими кандидати, участвали на изборите и получили съответния резултат трябва също да получат субсидия в зависимост от резултата си. Не може да има привилегии и дискриминация на субектите в политическия процес.
Четвърто – използване на механизмите на пряката демокрация РЕФЕРЕНДУМИ - допитвания до народа. Понижаване на границата, при която резултатите от референдумите стават валидни; Възможност хората да решават и конкретни регионални проблеми на местни референдуми, каквито практически почти липсват у нас.
Пето – реформа в политиките на регионите. Създаване на „второ ниво” на местно самоуправление, съгласно европейските региони в правния и политически смисъл на понятието. Избор на областни съвети (България е разделена на 6 планови региона – избор на 6 областни съвети); Децентрализация на власта - ограничаване пряката намеса на централната власт в местната.
Шесто – механизъм за отзоваване на всички изборни представители, както и носенето на отговорност от тях при несправяне с ангажиментите им, в това число и наказателна отговорност за доказани нанесени щети на обществото, работили в полза на лични или корпоративни интереси.
Седмо – упражняване на граждански контрол в решенията и действията на всички институции.