Есемесът до Лозан Панов: разшифроване

20 January 2016

Манипулацията е форма на завоалирана комуникация. Няколко дни след препратения от министър-председателя Бойко Борисов есемес до шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов скандалът, който съобщението предизвика, и неговият мистериозен изказ продължават да занимават медиите и обществото. Няколко неща вече се изясниха.

Първо, целта на препратения до Панов есемес е да се покаже на председателя на ВКС, че изпълнителната власт следи внимателно неговите изказвания и действия. Една възможна интерпретация на "посланието" е, че то трябва да внуши на Панов да бъде внимателен в работата си особено що се отнася до чувствителни и деликатни теми като "Яневагейт".

Второ, отново станахме свидетели на похватите на съветника на Борисов – Яне Янев. Тези методи, издържани в конспиративен дух, са по същество базирани на "най-добрите традиции" на Държавна сигурност: следене и събиране на "информация", подреждана грижливо в папки, за неудобни и/или своеволни хора чрез доверени лица (свои "очи" и "уши", например във Висшия съдебен съвет). На обекта на "разработка" в случай на необходимост открито се показва, че той/тя е наблюдаван, проучван и т.н., за да бъде послушен.

Трето, като оповести съдържанието на есемесa пред колегите си и медиите, Панов показа, че ще бъде костелив орех, който не се колебае да освети комуникацията между властите, която обикновено остава зад кулисите. Институциите на съдебната власт по същество са политически. В този смисъл, а и като се имат предвид огромните проблеми в българското правосъдие, не е изненадващо, че Лозан Панов напоследък говори "като политик". Тази негова роля обаче за мен остава проблематична. Панов ходи по тънък лед. Възможно е мотивите на председателя на ВКС да са идеалистични, но професията ми ме кара да изпитвам a priori известно съмнение към всеки, който се опитва да заеме ролята на рицар в блестящи доспехи или поборник за дадена кауза.

Четвърто, публикуването на есемеса принуди кукловода Янев да застане пред камерите и микрофоните. Впрочем неговото любимо амплоа на "много информиран" и съвестен гражданин, който в случая е "загрижен" за съдбата на Темида, не е тайна за никого. Очевидно той припознава Панов като играч на противниковия отбор. В интервю по "Нова тв" Янев се постара да покаже, че Панов преследва свои цели (внушението беше, че председателят на ВКС се допитва непрекъснато до фигури като бившия правосъден министър Христо Иванов), поради които и критикува изпълнителната власт. Независимо от това дали това "прозрение" на съветника отговаря на истината или не, вместо да успокои топката, Янев допълнително изостри напрежението между институциите поставяйки под съмнение мотивите за действията и атакувайки репутацията на Панов.

Два кратки извода. Първо, от конфликта между съдебната и изпълнителната власт, независимо от обективните им цели и позиции, губят преди всичко българските граждани. Конкуренция между различните клонове или проявления (в зависимост от интерпретацията) на единната държавна власт винаги ще има и трябва да има. Тази конкуренция обаче престава да бъде здравословна, когато се изроди в брутална надпревара или противоборства, базирани на селски хитрини и номера.

Второ, методите, реториката, а и имиджът на съветника Янев според мен по-скоро вредят на изпълнителната власт. Той трябва да бъде освободен от тази длъжност.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/01/19/2687884_esemesut_do_lozan_panov_razshifrovane/